Разломът Сан Андреас се е раздвижил. Само преди месец Томас Джордан, директор на Южнокалифорнийския център по сеизмология (SCEC) в доклада си пред Националната конференция по сеизмология в Лонг Бийч, описа ситуацията около един от най-опасните тектонични разломи в света с думите: “пружините на системата Сан Андреас са много, много здраво натегнати. По-специално южната част на разлома изглежда “заредена и готова да се задейства”. Сега, друг екип от сеизмолози е забелязал, че Сан Андреас е в движение и едновременно протичат процеси на издигане и потъване.
За човешкото око това са незабележими движения, нито пък хората живеещи в района могат по друг начин да ги усетят, казват учените в публикацията си за Nature Geoscience. Но движението е постоянно и непрекъснато. Годишно по 200-киломеровото протежение на “белега в земната повърхност”, се наблюдават на места издигания, а на други – потъвания с около 2 милиметра. Това става ясно след анализ на данните от GPS измервания.
Движенията без никакво съмнение са предизвикани от хаотичното, треморно разместване на Тихоокеанската и Северноамериканската тектонични плочи, които се срещат на това място. Малките освобождавания на натрупващите се напрежения карат близките околности на разлома да се издигат или спадат. В следствие на това басейнът на Лос Анджелис пропада, докато част от окръг Сан Бернардино се издига – и двата процеса протичат едновременно и с еднаква интензивност.
Малките размествания не представляват непосредствена заплаха за живеещите в района. Това просто е нагледна демонстрация за това, колко активен е разлома Сан Андреас; освен това движенията помагат и за освобождаване на нарастващите напрежения в разлома, но това е твърде слабо “отпускане”, което няма да може да предотврати следващият “Голям трус”, който все някога трябва да се случи. Подобни мощни земетресения в региона не са регистрирани през последните 150 години, а някои части от разлома акумулират напрежение вече над три века.
“Когато се случи подобно събитие, цялата натрупана енергия се освобождава”, обяснява Сам Хауел, докторант по геофизика към Университета на Хаваи в интервю за Лос Анджелис Таймс. Начинът, по който се “държи” разлома и порциите напрежение – големи или малки – които се освобождават при постоянното движение, ще помогне на сеизмолозите да определят “какъв ще е ефектът за близките околности в региона”, когато се случи следващото мощно земетресение.
За съжаление, науката все още не е в състояние да определи кога точно предстои такова събитие. През 1906 година земетресение с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер удря Сан Франциско. Загиват над 3000 души, а трусът се нарежда сред най-мощните за ХХ век. Катаклизмът предизвиква пропадане на северната част на разлома.
В момента вниманието на специалистите е насочено към южната част на Сан Андреас. За последно през 1857 година 360-километровият “шев” по повърхността на разлома се разкъсва, предизвиквайки земетресение с магнитуд от 7,9 степен по Рихтер. От тогава до сега в южната част на Сан Андреас са се натрупали огромни напрежения.
Най-общо казано, колкото по-дълъг е периода между два големи земни труса, толкова по-мощно може да се окаже следващото разтърсване – с по-голямото количество освободена енергия следва да се очаква и по-разрушителното му въздействие. Никой не желае подобни катаклизми да се случват по протежение на гъсто населените райони край Сан Андреа, но всяка година, която отминава без да се освободи напрежението, натрупано в разлома, само сгъстява черните облаци, надвиснали над бъдещето на Южна Калифорния.
0 коментара:
Публикуване на коментар