Дървото с най-голяма корона в света. Големият баниян

Големият баниян – така наричат това дърво – расте в Индийската ботаническа градина в град Ховрах. Дължината на окръжността на короната му е повече от 420 метра. Покрива над хектар и половина (15 000 квадратни метра) и това го прави дървото с най-голяма площ на короната в света. Исполинското растение продължава да расте.

На външен вид Големият баниян прилича повече на малка горичка, отколкото на едно голямо дърво. Това е така заради многото въздушни корени, които са не по-малко от 3 000. Сред мини горичката, която представлява, живеят много птици, насекоми и малки животни – змии, гущери и маймуни.

Историята на Големия баниян не е известна, но възрастта му е не по-малко от 250 години. Съществуват само няколко откъслечни записки от 1884 и 1886 година, в които се казва, че Големият баниян е пострадал по време на силни урагани. През 1925 година е записано, че основният му ствол се е разцепил, след като го удря мълния. Това налага да се отстрани почти цялото основно стъбло.

Думата “баниян” не е название на отделен растителен вид, както изглежда на пръв поглед. Това наименование получават само онези представители на вида фикуси с голям брой въздушни корени, които с течение на времето са се “вдървили” и са се превърнали в допълнителни стволове. Така баниянът расте не толкова на височина, колкото на ширина, създавайки “гора” от собствените си корени.

Пътешественици от Англия и Португалия започват да наричат “баниян” тези “горички”. Понеже индуските търговци (banias – букв. посредници) се събирали да търгуват, общуват и за почивка под сянката на такива огромни дървета, пътешествениците започнали да наричат растенията “дървета на индуските търговци” (banias's tree), а после и просто “банияни”.

Банияни се срещат най-много в Индия, където топлият и влажен тропически климат е много подходящ за развитието им. Може да се срещнат и на други места.

От биологична гледна точка Големият баниян е бенгалски фикус (Fícus benghalénsis). За фикусите е много характерно това, че корените им са толкова силни, че с течение на времето са способни да разрушават сгради. Нагледен пример за тази им особеност са руините на града-храм Ангкор Ват в Камбоджа.