Камък от Куева Негра. По пукнатините и опушването му учените стигат до заключение, че е бил подлаган на нагряване в огнище |
Следите от този огън са открити по време на разкопки в испанската пещера Куева Негра дел Естречо дел Рио Кипар (Cueva Negra del Estrecho del Rio Quipar). На това място археолозите са открили повече от 165 камъка, по които има следи от нагряване.
В допълнение, за първият “опитомен” огън, използван от човешките предци в Европа, свидетелстват и множеството останки от кости. Открити са над 2 300 цели и фрагментирани кости, като голяма част от тях също са обгорени. Микроскопски и химични анализи показват, че предметите са били нагрявани до температура 400–600°С, а това означава, че са “преминали през огъня”. Подробно резултатите от изследването са изложени в статия за юнския брой на списание Antiquity.
Възможно ли е обаче, този най-древен (от известните до момента) огън в Европа да се е разгорял без човешка намеса? Авторите на изследването посочват, че наистина огънят би могъл “да навлезе” самостоятелно на 5-7 метра от входа на пещерата. Но костите и обгорелите камъни са открити много по-навътре. Освен това, няма данни в онова далечно време пред входа на пещерата да е имало много сухи треви или дървета; геоложки изследвания показват, че – напротив – непосредствено пред входа е протичала река, а местността наоколо е била заблатена. Това изключва вероятността за природен пожар – било е твърде влажно, за да се разгори толкова буен огън.
Както и при другите древни стоянки, където човек е използвал огъня, в испанската пещера също са намерени оръдия на труда, свидетелстващи за високото майсторство на изработилите ги. Местните обитатели са знаели, точно какъв камък или дърво е необходимо да се подбере, за да се запали огън.
Мнозина специалисти обаче изказват несъгласие с датирането на находките. Антропологът Хуан Мануел Хименес-Аренас от Университета на Гренада смята, че оръдията на труда, открити в Куева Негра, са от значително по-късна епоха. Ученият посочва, че максимално възможната им възраст е около 600 000 години. Майк Уокър от Университета в Мурсия, водещият автор в изследването, отговаря на това, че датировката отпреди 800 000 години се потвърждава и от откритата изкопаема фауна – костите, открити на мястото, са от животни, живели именно през това време на територията на днешна Испания.
Дори следите от праисторическото огнище да се окажат с 200 000 години по-млади, те все пак ще си останат най-древните за Европа, известни до момента на науката.
0 коментара:
Публикуване на коментар