В рамките на изследването си историците си поставят за цел да открият отговорите на няколко въпроса. Как градовете в миналото са се разпределили по света? Колко жители са живеели в тях? Каква е връзката между появата на градовете и географските и други условия?
Така се появява картата, на която са нанесени градовете, съществували по света през последните 6 000 години – от около 3700 г. пр.н.е. до 2000 година.
За да създадат картата, учените използват два основни източника: книгата на историка Тертиус Чандлър “Four Thousand Years of Urban Growth: A Historical Census” (1987 г.) и изследването на политолога Джордж Моделски “World Cities: -3,000 to 2,000” (2003 г.). Авторите на двата научни труда са успели да направят оценки за населението на градовете през упоменатите периоди, като са използвали резултатите от изследвания на археолози, пътеводители, дневници на пътешественици, енциклопедии, данни за преброявания на населението и други официални и неофициални документи.
Като “град” са възприети да се считат поселения с определен брой жители през различните епохи. Минималният праг за град от древността (3500 г. пр.н.е. — 1000 г. пр.н.е.) е установен на 10 000 жители; за по-късните (1000 г. пр.н.е. – 1000 г.) населени пунктове е прието минимален брой от 100 000 души, а за съвременните градове се отчитат населените места с над милион души.
При това се взема предвид факта, че с течение на времето градското население може не само да се увеличава, но и да намалява: например, в Истанбул (по-рано - Константинопол) в периода между 1057 и 1453 година, заради войните и чумните епидемии броят на жителите намалява от 300 000 до 45 000.
Изследователите смятат, че систематизирането на данните за промените в “градското лице на планетата” нагледно демонстрира пътя на човечеството и неговото взаимодействие с околната среда и много други фактори. Без разбирането на историческите тенденции, не може да се възпроизведе напълно и съвременният модела на урбанизация, казват авторите на разработката.
0 коментара:
Публикуване на коментар