Марк Лициний Крас Дивес се ражда през 115 или 114 г. пр.н.е. Принадлежи към богатия род на Лициниите – една от влиятелните плебейски фамилии в Древен Рим. Бащата на Марк е консул, а след това е изпратен за управител на Испания. За това, че се справя с въстаналите на Иберийския полуостров, Сенатът на Рим удостоява Публий Лициний Крас с триумф. В семейството, освен Марк Крас, растат още двама по-големи синове.По време на чистките от 87 г. пр.н.е., предприети от Гай Марий, загиват бащата и един от братята на Марк. Самият Марк Крас се спасява, но е принуден да бяга в Испания, а по-късно заминава за Африка, където се събират привържениците на Сула.
От детските години за Марк Крас се знае, че не блести с добра памет или любов към знанията. Но пък се отличава с трудолюбието и постоянството си. Отрано си проличават и заложбите му да върти търговия и да извлича максимални печалби от начинанията си.
Успехите в търговията му се отдават много по-лесно, отколкото държането на политически речи. Марк Крас взема под аренда огромни земеделски площи, търгува с роби, които обикновено закупува, обучава на занаяти или науки, след което ги използва да водят търговските му дела. Състоянието му постепенно расте. С течение на времето започват да го разпознават по улиците на Рим, а името му сред търговската гилдия е от най-уважаваните. Пътят в политиката обаче си остава абсолютно затворен.
През 83 г. пр.н.е. обявеният извън закона пълководец Сула разпалва една от най-кръвопролитните граждански войни в историята на Рим. Армията, водена от Сула, напредва към Рим и в този момент Марк Крас, както и повечето от заможните римски граждани, без колебание застава на страната на метежника.
За собствена сметка наема и въоръжава две хиляди и петстотин войника. Златото на Марк Лициний се превръща в мечове, щитове, копия и стрели. Сметките му се оправдават: оказва се на страната на победителя и когато Рим капитулира пред легионите на Сула, новият диктатор щедро се отплаща на Марк Крас. Нещо повече – богатството на Крас изведнъж рязко се увеличава, след като Марк Лициний започва бързо да изкупува на безценица имуществото на обявените в проскрипционните списъци на Сула. Нечуваното богатство на Марк Крас се дължи именно на терора на Сула.
В опит да спечели народната любов Марк Крас организира пиршество за жителите на Вечния град. Говори се, че 10 000 маси били извадени на улиците на града и отрупани с всевъзможни храни, заплатени от Марк Крас. Римляните, верни на своята прагматичност, хвалят Крас, обявявайки го за “богатия”, но… толкова. А Марк Лициний жадува за повече – мечтае за военни подвизи и славата на пълководец.
През 74 г. пр.н.е. за Рим настъпват тежки времена. В Испания местните племена масово негодуват, а в източната част на Италийския полуостров все още тече войната с Митридат VI. На следващата година в Рим избухва въстанието на робите, водени от Спартак. Марк Крас решава, че е настъпил неговият час да удовлетвори жаждата си за слава. Започва забележителното в исторически аспект противопоставяне между Марк Крас и Спартак – противостоенето на представители на две диаметрално противоположни класови прослойки. След като получава одобрението на Сената, успешният до този момент търговец повежда двата подчинени му легиона срещу войските на Спартак. Но още в първото сражение с метежниците, римляните претърпяват катастрофално поражение. Репутацията на Крас се оказва под заплаха.
Той обаче не е от хората, свикнали да губят. За да върне бойния дух сред легионите си, Марк Крас прибягва до старинната, рядко ползвана, но винаги постигаща резултати практика на децимацията. Строява легионите си и след жребий, с който се определя по един на всеки десет воини, заповядва “късметлиите” да бъдат екзекутирани. Но екзекуцията не би постигнала ефекта си, ако се изпълнява от професионален палач. Тази роля в децимацията е отредена на деветимата отървали кожите от всяка манипула – със собствените си ръце пребиват десетия.
След като стяга редиците на войската с тази варварска практика, Марк Крас заповядва да се изгради дълбок ров с дължина над 55 километра. Това е укрепителната линия, която спира армиите на Спартак и ги принуждава да останат притиснати в крайбрежните райони на Средиземно море. Спартак успява все пак да пробие капана, но съвсем скоро Марк Крас го настига и след решителна битка, състояла се през 71 г. пр.н.е. се разправя брутално с метежната войска на робите.
Така или иначе, налага му се да сподели лаврите на победител заедно с Помпей, който разбива останките от армията на Спартак и жестоко се разправя с пленниците. Авторитетът на Марк Крас е възстановен и през 70 г. пр.н.е. той е избран за консул. По-късно ще повтори консулството през 55 г. пр.н.е. Но богатият Крас така и не успява да завоюва народната обич, нито да разчита на подкрепата на широките маси, за да остане сам на политическия връх на Рим.
Тогава се сприятелява с младия и амбициозен начинаещ политик Гай Юлий Цезар. Богатството на Крас помага много в кариерата на Цезар. Цезар и Марк Крас стават близки, защото споделят много общи възгледи за бъдещето на Рим. За да осигурят на Цезар победата на изборите, Марк Крас и Гней Помпей сключват съюз с него. Така през 60 г. пр.н.е. се ражда първият триумвират - съюзът на тримата най-могъщи в този момент – Помпей, Крас и Цезар, които започват съвместно да управляват Рим. В този съюз на силата, ума и златото на Помпей, съчетани с мъдростта на Цезар, прекрасно се допълват от богатството на Марк Крас. “Тихият преврат” в държавните дела на Рим просъществува почти седем години, т.е. до самата смърт на Марк Лициний.
Марк Крас става управител на Сирия и наследява от Габиний два отлично обучени легиона. В новото си назначение Крас вижда не само нови възможности за забогатяване – той се изживява и като собственик на съкровищата на Партското царство – могъща за времето си държава, разпростряла се от Персийския залив до Каспийско море. Марк Крас смята Партия за лесна плячка. Много от приближените му се опитват да разубедят 60-годишният пълководец и да го предпазят от вземането на прибързани и лекомислени решения. Въпреки всички предупреждения, Марк Лициний Крас започва през 53 г. пр.н.е. военна кампания срещу партите.
Не е съвсем ясно, какво точно тласка триумвира към подобни действия. Първите конфликти между двете държави (Римската република и Партското царство) започват още през 92 г. пр.н.е. Все пак, двете държави поддържат дипломатични връзки. Най-вероятната причина, подтикнала Марк Крас към действия, е военният конфликт около Армения, която е на граничната линия, разделяща териториите на двете супер сили в онзи момент.
В началото на май седемте легиона под командването на Марк Крас, синът му Публий Лициний Крас и Гай Касий Лонгин навлизат в териториите на партите. Общо около 28 хиляди пехотинци, 4 хиляди конници и 4 хиляди лековъоръжена пехота са посрещнати от 10-хилядна лека партска конница стрелци и малко повече от 1000 катафракти – тежката партска конница.
Още в един от първите сблъсъци, които са описани от хроникьорите, че се случват на 9 юни 701 г. по римското летоброене, т.е., приравнено към съвременния календар – на 6 май 53 г. пр.н.е., загива сина на Марк Крас – Публий Лициний Крас. Численото превъзходство на римляните не дава очаквания резултат. На 9 май 53 г. пр.н.е. римските легиони се срещат с партските конници край древния град Кара, днес Харан в Турция.
След много грамотно тактически и стратегически проведено сражение, предвожданите от военачалника си Сурена парти нанасят на римляните едно от най-позорните в историята им поражения. Бързите конни стрелци предприемат чести атаки по фланговете на неприятеля. В същото време честите им атаки се повтарят и фронтално. Римските легиони са блокирани и не могат да маневрират. Вместо да се разгърнат в обичайния за тях ред, както настоява Гай Лонгин, Марк Крас им нарежда да заемат отбранителната формация “костенурка”, надявайки се, че стрелите, с които ги засипват партските конници най-после ще свършат.
В крайна сметка това не се случва. Легионите са обсипани макар и хаотично, но интензивно с дъжд от стрели. В края на битката над 20 000 римляни са убити и ранени. В една от атаките е унищожена леката им кавалерия, а самият Марк Крас е пленен и екзекутиран. Главата на Марк Лициний Крас е изпратена на царя на Партия Одор II. Съвременните военни експерти отбелязват, че вероятно тежкият товар – около 50 килограма снаряжение, което всеки римски легионер носи в тежките преходи през горещините на сирийските полупустинни местности, са основната причина за поражението на Крас – воините му просто са прекалено уморени, когато им се налага да се сражават.
Така безславно завършва живота на Марк Крас – богатия. След битката около 10 000 легионери са пленени и продадени в робство, останалите успяват да избягат, благодарение на проявената от Гай Касий Лонгин съобразителност.
Според една от легендите Марк Крас е екзекутиран по особено жесток начин. Заради славата му на алчен човек, партите наливат в гърлото на Крас разтопено злато.
През 19 г. пр.н.е. чрез дипломация Октавиан Август успява да върне в Рим пленените по време на битката при Кара Орли на римските легиони.
Плутарх в “Успоредни животописи” пише за Марк Крас следното:
Целият блясък на многобройните му добродетели се помрачава само от един негов порок – алчността му… Крас обичал да се показва пред гостите си като щедър човек. Домът му бил отворен за всички, а на приятелите си отпускал кредити без лихва, но заедно с това изисквал връщането на дълговете в срок и не проявявал никакво снизхождение спрямо неизпълнителните длъжници, така че безкористността му тежала повече от всякакви проценти… Притежавал многобройни сребърни мини, богати земеделски земи и работници, но всичко това може да се смята за нищожно малко в сравнение със стойността на робите му – толкова много били те, при това повечето от тях му служели като писари, преписвачи, деловодители, преброители на сребро, домоуправители, прислуга… Що се отнася до умствените му занимания, той се упражнявал най-вече в ораторско изкуство, стремейки се да си заслужи популярност сред народа. И понеже имал дарбата на един от първите сред римските оратори, Крас чрез старанието и труда си постигнал толкова, че надминал някои от най-даровитите майстори на красноречието. Нямало, казват, толкова незначително дело, с което той да се заемал, без предварително да се е подготвил… С това най-вече се харесвал сред народа, който го приемал за човек, загрижен за другите и готов да помогне. Харесвало се и това, че бил достъпен и поздравявал всеки, който го приветствал. В Рим нямало човек, дори и сред най-неизвестните и незначителни римляни, когато при среща да не можел да назове по име. Казват още, че Крас бил сведущ в историята и не бил чужд на философията…”
Но точно заради трагичния и безславен завършек на партианския поход личността на Марк Крас не е удостоена с толкова детайлно изучаване в историографията, както другите двама триумвири – Помпей и Цезар.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар