9.5.17

За съвременния свят деветият ден на месец май е забележителна дата. Освен краят на Втората световна война този ден бележи и годишнината от идеята за обединяването на всички държави от Стария континент.

Девети май има много измерения. В Европа днес най-често ще звучи химна на Европейския съюз. В цяла Русия най-често ще се чува маршът “Прощание славянки”. Две мелодии, които на пръв поглед са толкова различни по своя стил и звучене, но които имат много “допирни точки” и могат да обединяват по един и същи начин. А освен това имат и пряка връзка с България и историята ни. “Одата на радостта” става официален химн и за нас, след като държавата ни се влива в Европейския съюз. “Прощание славянки” пък е написан под впечатление на емоцията, която руските доброволци изразяват, когато поемат на помощ на българите в Балканската война през 1912 година.

Днес не се замисляме, защо музикално произведение се нарича “ода” – като поетичния жанр. А отговорът е прост. През 1785 година немският поет, философ и драматург Фридрих Шилер пише по молба на своя приятел-масон Христиан Готфрид Кьорнер ода за дрезденската масонска ложа. Текстът на одата в последствие е използван от много композитори. Най-известното произведение, което се базира на вариант на този текст е Деветата симфония на Бетховен – последната завършена симфония на великия маестро. В последната част на Симфонията в Ре минор Бетховен включва изпълнението на “Ода на радостта” от солист и хор в допълнение на оркестровата част.

През 1972 година аранжировката на симфонията, дело на диригента Херберт фон Караян е утвърдено за официален химн на Съвета на Европа (от 1993 година – Европейски съюз). “Ода на радостта” е разпознаваема по целия свят, при това не само като химн на Обединена Европа.
В далечна Япония “Одата” традиционно се изпълнява в навечерието на Нова година. Съществува и градска легенда, че разработчиците на компакт-диска се споразумяват за обема му да бъде такъв, че да побере най-известното “музикално парче” в Япония през 1979 година – Одата на радостта. Дали това е така, няма точни данни, но е факт, че стандартът за първите компакт-дискове е запис с продължителност 74 мин – колкото е продължителността на Деветата симфония на Бетховен.



В другия край на Стария континент, на изток в Русия, най-звучащото произведение в днешния 9 май е с размерността на марша – също толкова разпознаваемата мелодия на “Прощание славянки”. Днес по цял свят този марш се е превърнал в “музикален символ” на Русия, но преди това го смятат за символ на Съветския съюз, а още по-рано и на Руската империя. Мелодията надживява революцията от 1917 година и няколко войни (в това число и Великата отечествена война, както я наричат в Русия), но и днес си остава все така популярен.

Преди повече от век – през 1912 година – военният диригент и композитор Василий Агапкин, който по онова време е все още само тръбач на 7-ми запасен кавалерийски полк, пише своя марш. За историята Агапкин си остава така – “автор на едно произведение”. Когато през октомври 1912 година избухва Балканската война, хиляди руски доброволци тръгват от Русия, за да помогнат на “славянските си братя от България”. Вдъхновен от емоциите, с които младите руснаци се сбогуват на гарата със своите близки, Агапкин нахвърля темата на марш за духов оркестър. Показва го на опитни капелмайстори, които му помагат в аранжировката. Според една от историите за създаването и разпространяването на марша голяма роля играе известният по това време в музикалните кръгове Яков Богорад. Именно той оркестрира мелодията и измисля името й – “Прощание славянки”. В Симферопол е отпечатана в малък тираж нотната партитура, а на обложката на изданието е нарисувана млада жена на фона на Балкана и отряд войници. Надписът гласи: “Прощание славянки” – новият марш за събитията на Балканите. Посвещава се на всички славянски жени. Съчинение на Агапкин”. За съжаление няма запазени документи, които да потвърждават тази версия. Със сигурност обаче се знае, че Агапкин е вдъхновен именно от прощалните сцени пред влаковите композиции, с които руските доброволци потеглят към Балканите.

Маршът бързо става популярен, най-вече заради лесно запомнящата се мелодия. В годините около революцията от 1917 година и последвалата гражданска война това е любимата мелодия на белогвардейските войски. Според една от легендите маршът е изпълнен на парада за 7 ноември 1941 година, когато в обсадена Москва войските, преминавайки в параден строй на Червения площад се отправят директно към фронтовата линия около столицата на тогавашния СССР. Сведенията не са еднозначни, дали това е така – според мемоарите на прочутия маршал Будьони маршът е звучал, но според официалните копия на сценария – не е, а и по това време той все още се води като “белогвардейски”. Така или иначе след 1957 година “Прощание славянки” е напълно “реабилитиран” и се превръща в музикална “визитка” на СССР, а по-късно и на Русия.

И ако днес светът отново се опитва да се раздели на “наши и ваши”, може би е редно да се замислим върху един прост факт – музиката на тези две произведения звучи сходно. Музиковедите са категорични, че Василий Агапкин е силно повлиян от творчеството на Бетховен и в “Прощание славянки” е използвал “образно-интонационния материал от патриотичните произведения на Бетховен”. Нещо повече – “в основната тема на марша явно съществува интонационна връзка с темата на главната партия в увертюрата “Егмонт” на Бетховен”. И все пак, ако не вярвате на светилата на музикалната критика, заслушайте се в двете изпълнения и сами преценете дали музиката им има силата да обедини Европа и Русия.

0 коментара:

Публикуване на коментар