А причината и катализатор на войната е загадъчната и вероятно мощна цивилизация, която обаче почти изцяло е пренебрегвана от археолозите: лувийската.
През второто хилядолетие преди новата ера, цивилизацията се разпростира и заема земите по цялото източно Средиземноморие. Новото царство на Египет се развива в борби с хетите от Централната част на Анатолия и микенската култура, разпростряла се и завладяла гръцките острови.
Само в рамките на едно поколение (или малко повече) всички тези цивилизации се сриват. Трябва ли да се търси вината в някаква драстична климатична аномалия? Нещо като мощни бури или силни земетресения? Социални фактори? Археолозите не могат да достигнат до консенсусен отговор на тази загадка.
Еберхард Зангер, ръководител на международната неправителствена организация “Luwian Studies”, базирана в Цюрих, Швейцария, смята, че отговорът на въпроса убягва на специалистите, защото им липсва парче от пъзела. А това парче е мощна цивилизация, заемала земите в западната част на Анатолия и изиграла много важна роля в срива от бронзовата ера.
Проучванията, които ученият е извършил на база наличната литература, сочат, че западната част на антична Анатолия (съвременния Анадол) е изключително богата на минерални залежи и метални руди, което означава, че в древността е бил регион от особена важност.
Зангер проучва голям масив от сателитни снимки и открива, че през късната бронзова епоха регионът е бил много гъсто населен. Само част от над 340-те по-големи градове-държави от онази епоха са открити и проучени от съвременната археология.
“Някои от тези градове са били толкова големи, че днес се забелязват дори от сателите на околоземна орбита. Буквално стряскащо е колко много от античните градове-държави чакат да бъдат открити отново от археологията”, казва Зангер.
В хетските текстове се упоменават няколко по-малки държави в западната част на Анатолия, които говорели на общ език – лувийски. Според Зангер това дава право да се говори за тези формирования като за отделна, лувийска цивилизация.
Пак от хетските текстове е известно, че лувийските градове-държави понякога са се обединявали в коалиции, достатъчно мощни, за да атакуват хетите. Зангер смята, че преди около 3200 години лувийците са постъпили точно по този начин и обединявайки се, са унищожили империята на хетите.
Съвсем скоро след изчезването на хетите, египетските текстове са документирали нападения срещу Новото царство, предприети от “морските хора”, както ги наричат в Египет. Зангер казва, че може логично да се смята, че лувийците са “морските хора”, които са продължили с кампанията си за трупане на богатство и власт. Нападенията довели до процеси, които отслабили и дестабилизирали Новото египетско царство.
Микенците, може би в очакване да бъдат нападнати на собствена територия, решават да изпреварят събитията. Затова от своя страна формират широка коалиция, казва Зангер. Пресичат водите на Егеийско море и атакуват лувийците на тяхна територия, което довежда до краха на тяхната цивилизация и до унищожаването на ключови градове като Троя – събития, увековечени в Омировата Илиада.
Зангер е убеден, че само тази последователност от събития се вписва в доказателствата, документирани в древните текстове от античното източно Средиземноморие. Освен това, може да се обясни и защо археологическите данни сочат, че почти всеки голям град от този регион е бил разрушен по време на война в края на бронзовата епоха. Ученият е изложил идеите си в нова книга, както и в уеб сайт, който е достъпен отскоро на английски език.
Как другите археолози гледат на идеята за изгубената лувийска цивилизация? Кристоф Бахубер от Университета в Оксфорд обяснява пред Newscientist, че опитите да се наложи това схващане за лувийска монолитна културна идентичност на хора от античността, са преустановени преди десетилетия.
“Необходимо е археолозите да открият сходни образци на монументалното изкуство и архитектурата в западната част на Анадола, както и – в най-добрия случай – текстове от тези антични градове, които да подкрепят твърденията на Зангер за единна цивилизация”, казва Бахубер.
"Текстовите доказателства, с които науката разполага към момента, са предимно от пост-бронзовата епоха и описваната в тях картина е малко по-различна. Това може да се разглежда както като доказателство в подкрепа на теорията на Зингер, така и като опровергаващи я категорично", е мнението на Иля Якубович, историк-лингивст от Philipp University в Марбург, Германия.
Названието, което Зангер предлага с гръмкото “Нулева световна война” също е подложено на критики. Майкъл Галати от държавния университет на Мисисипи казва, че “Повечето археолози ще се противопоставят на използването на такава терминология за идеята, която [той] лансира – международна война в античността”.
Бахубер е по-рязък в оценката си и нарича идеите на Зангер “бомбастична приказка”. В допълнение той казва, че съвременната археология приема скептично античните поеми на Омир, смятайки, че те само приблизително отразяват историческата действителност.
От своя страна Зангер заявява, че съществуват и други древни източници за Троянската война, които описват история, идентична с Омировата Илиада. В един от източниците, писан през I век пр.н.е., дори се споменава за египетски паметници, документирали античния конфликт.
Въпреки критиките срещу хипотезите на Зангер, налице е и положителен ефект – почти единодушно е мнението сред археолозите, че следва да се предприемат по-мащабни проучвания в отдавна пренебрегваната западна част на Анадола. В заключение Бахубер казва, че Зангер “препраща топката в посока на по-мащабни и цялостни проучвания на пренебрегвания досега район. Очаквам с нетърпение резултатите от такива разработки и ще следя с особено внимание съобщенията, касаещи региона”.
0 коментара:
Публикуване на коментар