В съобщение в британския Daily Mail се казва, че гората е съществувала през епохата на мезолита, т.е. – среднокаменната епоха. Праисторическата гора се е появила на това място около 5300 г. пр.н.е., а само три века по-късно е била покрита от океанските води. Проучвания са показали, че по времето, когато е съществувала античната гора, морското равнище е било далеч по-ниско. В онзи период Британия е била съвсем наскоро откъснала се от земите, които днес са територия на Дания.
В праисторическата гора са растели предимно лешникови дървета, елша и дъбове. Учените смятат, че гората е била част от Догърланд – парче от сушата, което някога е свързвало днешният Британски остров с континенталната част на Европа.
Според данните, с които науката разполага, някогашната връзка на Острова с континента днес се намира на дъното на Северно море. Догърланд се е простирала на площ от почти 260 000 кв. километра. В края на последната ледникова епоха обаче голямото покачване на морското равнище и мощните бури са наводнили региона и Догърланд постепенно се озова под вода.
Митичната земя понякога е наричана и Британската Атлантида от каменната епоха или дори праисторическата Градина на Еден. Археолозите отдавна се опитват да намерят следи от този район. В наши дни, с помощта на модерните технологии, най-после имат възможността да осъществят мечтите си.
Предполага се, че Догърланд за пръв път е населена около 10 000 г. пр.н.е., а новите технологии могат да помогнат, за да разберат специалистите как са живели на това място праисторическите хора, преди катастрофалните наводнения, връхлетели териториите в периода между 8000-6000 г. пр.н.е.
Най-новите проучвания са на екип археолози и доброволци, водени от специалисти на Archaeological Research Services Ltd, които и преди това са извършвали проучвания в Нортъмбърланд. Новото проучване става възможно, след като морето отмива част от крайбрежните дюни в района. В мащабните разкопки се включват повече от 700 доброволци. В резултат на търсенията е открита част от селище, обитавано през желязната епоха. Находката е направена край Друид Бей и според специалистите се отнася към 300 г. пр.н.е.
Доктор Клив Уадингтън от Аrchaeology Research Services обяснява: “Около 5 000 г. пр.н.е. морското равнище започва бързо да се повишава и поглъща големи площи от сушата. Пясъчните дюни са изтласкани по-навътре в сушата, покривайки крайбрежните гори. След това морето за кратко отново се оттегля. В момента нивото на водата отново се покачва и пясъчните дюни биват отмивани, което разкрива засипаната под тях праисторическа гора”.
Уадингтън твърди, че екипът му е открил и доказателства, че в района са живели хора. Намерени са следи от стъпки – както на възрастни, така и на деца. Детайлният анализ на стъпките показва, че праисторическите хора, разхождали се по тези места, са носили обувки, изработени от кожа. Екипът се е натъкнал и на следи от диви прасета, кафява мечка и благороден елен.
0 коментара:
Публикуване на коментар