След смъртта на Антонин Пий, Аврелий управлява 8 години съвместно с Луций Вер, който почива през 169 година. От този момент, до смъртта си през 180 година, Марк Аврелий еднолично стои начело на Римската империя, като през 177 година делегира част от правомощията си на сина си Луций Аврелий Комод Антонин.
По време на едноличното си управление, по подобие на Антонин Пий, продължава практиката да се опира в решенията и действията си на сенаторското съсловие. Във вътрешнополитически план се стреми да въведе строг ред в законодателството и управлението на административния апарат на империята.
За съвременниците си, а и не само за тях, Марк Аврелий е познат като човек с изключително висок морал, хуманни възгледи и много добре образован. По убежденията си е непреклонен последовател на стоицизма, който абсолютно осъжда и не приема войната, но по ирония на съдбата му се налага постоянно да води военни кампании.
Първо е принуден да се справи с партите, които между 162 и 166 година навлизат в Сирия. Марк Аврелий оглавява военните действия в източната провинция, като кампанията му завършва успешно и в края ѝ отново е установен протекторат над Армения и към империята е присъединена територията на цяла Месопотамия.
продължителна кампания в другия край на империята. Започва Маркоманската война – нахлулите в пределите на империята германски племена на маркоманите, квадите, хермундурите и сарматски племена се насочват към Италийския полуостров. След години на променлив успех, Марк Аврелий успява едва през 172-174 година да спре натиска на маркоманите и през 175 година да сключи мирен договор с тях. Но още през 177 година германските племена отново се бунтуват и чак през 180 година Комод подписва мир, с който се възстановяват границите на Римската империя отпреди войната. Отделните епизоди от тази изтощителна война са изобразени на барелефи върху 30-метровата колона на Марк Аврелий в Рим.
Продължителните военни кампании, въпреки усилията на императора-философ, довеждат до отслабване на империята. Населението ѝ постепенно започва да изнемогва и да запада, а към всичко това се добавят и няколкото вълни на епидемични заболявания, които отнасят много животи.Марк Аврелий оставя за бъдещите поколения великолепния си философски трактат “Към себе си”. Писан под формата на записки-обръщения към самия него, трудът му е точно отражение на възгледите на един заклет стоик – човек, чийто стремеж е постоянното самоусъвършенстване, стриктното придържане към правилата и морала, но и осъзнатото безсилие да се създаде една съвършена политическа система.
Марк Аврелий, последният от Петимата добри императори, умира на 17 март 180 година. Покосен е от чумната епидемия във Виндобона на Дунав – днешният град Виена.
След смъртта му римския Сенат официално му гласува божествени почести. Наследява го синът му Комод, който обаче е абсолютно неподготвен и като противоположност на баща си – много покварен човек. Според оценки на биографите на Марк Аврелий, ако не той, а друг е управлявал империята в сложните времена, то целият римски свят много бързо би рухнал.
0 коментара:
Публикуване на коментар