27.4.17

Може да не говорите чужди езици, да не знаете никакви кодове, но поне сте чували за един код, известен по цял свят. Морзовият код.

Изобретателят на азбуката, която по-късно ще бъде наречена на негово име, се ражда на 27 април 1791 година в Чарлстаун, Масачузетс. Името му е Самюъл Финли Бриз Морз.
Морз няма никакво специално техническо образование. Успехите му са на друго поприще – като художник, основател и президент на Националната академия по рисуване в Ню Йорк. Връщайки се с кораб от пътешествие до Европа, Морз става свидетел на някои опити с използване на електромагнитна индукция. Скучаещите пътници на борда на кораба се развличат с "чудесата" на електомагнетизма. Разбира се, един от триковете е да се доближи компас до проводник под напрежение, вследствие на което стрелката на компаса започва да се върти.

Точно тогава на Морз му хрумва идеята, че е възможно проводниците да се изпозлват за предаване на сигнали. Художникът веднага нахвърля схема на праобраза на телеграфния апарат. Приборът се състои от лост с пружина, към чийто край е прикрепен молив. След подаване на ток моливът се спуска и оставя върху движеща се хартиена лента следа. Когато спре да се подава напрежение към лоста, моливът се вдига и съответно няма линия – върху хартията се получава пауза.

Морз успява да превърне идеята си в работещ апарат. За това са му нужни три години – все пак самият той няма никакви технически познания. Първият апарат може да приема и да “фиксира” върху лента сигнали, предавани по еднопроводна линия с дължина 500 метра. Откритието не предизвиква голям интерес, защото не предлага никаква търговска полза.

Потенциалът на изобретението вижда предприемачът Стив Вейл. Той финансира изследванията и подобренията на апарата, като освен това дава на Морз и своя син Алфред, за да му помага в разработките и бизнеса. В крайна сметка приборът е усъвършенстван – приема много по-точно сигналите, а дължината на трасето е увеличена многократно. Такъв телеграфен апарат вече е практически изгоден и през 1834 година Конгресът на САЩ постановява да се изгради първата телеграфна линия, която свързва Балтимор с Вашингтон. Година по-късно по тази линия е предадена първата телеграма, която е с краткия текст “What hath God wrought!” (текстът е цитат от Библията, “Числа”, 23:23 и гласи “Ето какво стори Бог!”)

Естествено, апаратът не изобразява букви – само линии, с определена дължина. Но и това е достатъчно. Различните комбинации от линии и точки заместват буквите от азбуката и цифрите. Историците нямат точно данни дали Морзовият код е изобретение на самия Морз или на партньорът му Вейл.

В първия си вариант Морзовата азбука се състои от три сигнала с различна продължителност. За единица време се приема точката. Знакът за тире е равен на три точки. Паузата между буквите в дума е три точки, между думите – седем точки. Обилното изпъстряне със знаци създава неудобства и усложнява доста процеса на дешифриране на телеграмите. Затова конкурентите на Морз започват да използват хитрости – за някои от най-често ползваните думи и фрази са разработени прости комбинации от букви или цифри.

Постепенно и самият Морз достига до опростяване на собствения си код, за да се достигне до онази му форма, в която на всяка буква от латиницата съответства комбинация от тирета и точки, и която се използва дълги години.

В наше време комуникациите са на далеч по-високо ниво. Официално използването за комерсиални цели на Морзовата азбука за предаване на съобщения беше прекратено на 12 юли 1999 година, когато символично е предадена отново фразата, използвана някога в първото съобщение на Морз - “What hath God wrought!”.

0 коментара:

Публикуване на коментар