Със своите 125 метра под морското равнище, падината Данакил (Danakil Depression) е сред местата на планетата, които са с най-малка надморска височина. На африканския континент има само още две по-ниски места – езерото Асал (-153 метра) и падината Катара (-133 метра).
Ако се отчитат не “рекордно високите”, а “средногодишните” температури, то падината Данакил ще се окаже и най-горещото място на Земята. Например, в ранно зимно утро температурата може да достигне до +37°С; през цялото лято термометърът никога няма да покаже под +40°С, а ако цяла година прекарате на това място, никога няма да видите температура под +34°С.
Падината Данакил се смята за прародината на хоминидите. През 1974 година американският палеоантрополог Доналд Йохансон и колегите му откриват на това място останките на австралопитека, станал известен по цял свят като “Люси”. Възрастта на находката е 3,2 милиона години.
На територията на падината се намира спящият вулкан Аялу (2145 метра надморска височина), дремещият Далол (48 метра), който е причината за наличието на няколко серни извора, и действащият Ерта Але (613 метра). През падината тече и река Аваш, която през особено сухите години пресъхва и се превръща във верига от солени езера. Това са факторите, които влияят най-много и са обусловили “неземния” пейзаж на падината.
В наши дни тя си остава все така слабо проучена. В началото на април на мястото работи екип учени от Астробиологическия център на Испания (Мадрид), воден от Фелипе Гомез (Felipe Gomez). Експедицията е продължила едва три дни, но е поставила началото от поредица планирани в бъдеще проучвания на падината.
Дори първоначалната информация, събрана от учените за краткия срок на експедицията обаче, дават още основания да се продължи изследването ѝ. В статия, публикувана в научното издание EuroPlanet, Фелипе Гомез отбелязва, че водата, излизаща на повърхността през нагретите от лавата скални пластове, е абсолютно уникална по състава си. Ученият смята, че течност, толкова наситена с неорганични химични съединения, се е срещала на Земята само по времето, когато се е зараждал живота на планетата.
Учените са установили и три необичайни екосистеми. Микроорганизмите живеят в почти кипяща течност при температура, която варира между +40 ºC и +90 ºC, в течности, наситени с киселини, сяра и различни комбинации на медни соли. Подобни екстремални условия не са рядкост за екзопланетите, които човечеството е открило до този момент, но за Земята, зараждането на живот в толкова враждебна среда е крайно нетипично.
0 коментара:
Публикуване на коментар