Макемаке се отнася към групата на транснептуновите обекти и плутоноидните. Това е третата по големина планета-джудже в Слънчевата система, а сред обектите от Куйперовия пояс е втората по яркост след Плутон. Небесното тяло е с диаметър 1478 ± 34 км и беше открито през 2005 година от екип американски астрономи, а през 2006 година, заедно с Плутон и Ерида, беше включено в каталога на малките планети под номер 136472.
По правилата на Международния астрономичен съюз, на класическите обекти от пояса на Куйпер се дават имена, свързани със сътворението. За новооткритата планета през 2005 година беше избрано името “Маке-маке”. В митологията на коренните жители на Рапа Нуи (остров Пасха) така се нарича божеството, отговорно за изобилието от храна и създател на човека.
През 2012 година планетата-джудже се намира на дистанция от 52,2 а. е. (7,8 милиарда км) от Слънцето. Доста дълго астрономите не успяваха да открият около нея да обикаля спътник, което правеше Макемаке по-различна от другите големи транснептунови обекти, които разполагат с поне по един спътник. Търсенето продължава и през 2016 година с помощта на телескопа “Хъбъл” и край Макемаке е открит естествен спътник, чиято яркост се равнява само на 0,08% от яркостта на планетата-джудже. В сайта на NASA се казва, че новият обект е записан под каталожен номер S/2015 (136472) 1 и неофициално му е дадено името MK 2.
Спътникът “свети” 1,3 хиляди пъти по-слабо от Макемаке. Диаметърът му е 160 километра и обикаля около планетата по орбита, отдалечена от нея на 21 000 километра. За момента не е точно известна формата на орбитата му. Ако е кръгова, то MK 2 трябва да извършва една обиколка около Макемаке за 12 земни денонощия. Това от своя страна би означавало, че появата на спътника е в резултат от сблъсъка на Макемаке с друго небесно тяло от пояса на Куйпер. Но ако траекторията на движението му се окаже разтеглена, то тогава ще е възможно да се предполага, че МК 2 е бил обект от Куйперовия пояс, когото планетата е “пленила” преди няколко милиарда години.
Откриването на спътника на Макемаке потвърждава теорията, че те са по принцип “присъщи” на големите транснептунови обекти. Освен това, налице е още едно сходство между Макемаке и Плутон, за които е известно, че са подобни и по химичен състав.
0 коментара:
Публикуване на коментар