Тронадо от сардини. Аномално голям пасаж от години обикаля водите край филипински остров

Над пет милиона тихоокеански сардини се вихрят в лудешки подводен танц. Гъмжилото, на височина достигащо до 30 метра, се движи около бреговете на Филипините, предизвиквайки любопитството на гмуркачи.

През 2008 година в крайбрежните води на филипинския остров Пескадор, недалеч от остров Себу, е наблюдавано странно явление: огромен пасаж сардини от дребната риба от рода Sardinops. Известно е, че по време на хвърлянето на хайвера, сардините се събират в пасажи, но близо до Филипините никога не е засичано подобно явление, което при това е и със сезонен характер, а рибният пасаж край Пескадор не само не се разпада, но и продължава да се увеличава с всяка изминала година.

Подводното “произшествие” скоро привлича любопитните професионални гмуркачи. През 2011 година по покана на Филипинското правителство в страната пристига екип специалисти по подводни снимки, воден от фотографа Михаил Семьонов.

Снимките са дело на този екип, който за пръв път прави професионално заснемане на феномена. Благодарение на особените си сензори всяка риба от огромния пасаж усеща динамиката в движенията на съседите си и това поражда впечатлението за абсолютен синхрон в движението на цялото стадо риби.

Ихтиолозите и океанографите и досега не могат да достигнат до единно мнение по отношение на причините, довели до образуването на “филипинското струпване” на сардини. Уловът на тихоокеанска сардина е добре развит в крайбрежните води на Северна и Южна Америка, Япония, Австралия и Южна Африка. Но край бреговете на Филипините по-рано са засичани само малки популации от тази риба.

Едно от предположенията на учените е, че появата на големи пасажи от някои риби, обект на промишлен улов – в това число и на сардините – на неочаквани места, е свързано с природния феномен Ел Ниньо - огромното по мащаби топло течение, възникващо в Тихия океан, което се превръща и в причинител на много промени по западното крайбрежие на Северна и Южна Америка. Топлите води, бедни на планктон, изместват студените течения, които са благоприятните за сардините.
По-студените течения променят посоката си. Сардините предпочитат прохладните води и също променят традиционния си ареал на обитание. През 1983 година подобно по мащабите и разпределението си струпване на сардини е засечено край бреговете на Перу. Тогава причина за явлението е точно Ел Ниньо.

Има обаче и други версии. Някои изследователи смятат, че сардината е мигрирала, спасявайки се от сериозната заплаха, която представляват за нея китовите акули. Но този “стратегически” ход на рибния клан изглежда нелогичен, защото край остров Пескадор акулите също са многобройни. И хищниците, заедно с любопитните гмуркачи с голяма охота се врязват в стената от апетитни сардини, която започва практически на водното ниво и стига на дълбочина до 30 метра.
Така че, не е изключено пасажът сардини просто да е изтласкан към филипинските брегове от силните приливи. Нещо подобно се случи през март тази година, когато в калифорнийския залив Редондо Бич, но тогава около милион рибки загинаха, след като се оказаха в затворено пространство, в което не достига кислород. На сардините край Филипините им е провървяло и “са решили” да останат на новото място, където ги е отвело мощното течение.

В световен мащаб улова на сардина-сардинопс достига до 500 000 тона годишно. Рибата се използва за приготвянето не само на традиционните консерви. В европейските супермаркети например, може да се купи маргарин, произведен на основа на сардинова мас. Засега обемите на улова не надхвърлят допустимите норми, но специалистите са убедени, че торнадото от сардини край Филипините не би се появило, ако не беше нарушено екологичното равновесие. Еколозите дори си задават въпроса, дали природата не ни изпраща тревожни сигнали, използвайки тези малки сребристи риби?