19 април 2016 г.

Британски медици изразяват опасенията си във връзка със стремителното разпространение на заболяването, наречено “супергонорея”, специално в Англия и най-вече сред тамошната гей общност.
Микробите, устойчивите към съществуващите в момента медикаменти, бяха установени за пръв път миналата година в Лийдс. Мерките, предприети от здравните власти, за да бъде ограничено разпространението на този вид гонорея обаче, се оказват с “ограничен успех”.

Медиците се опасяват, че инфекцията, която в крайна сметка може да доведе до стерилитет, ще се окаже практически нелечима. Случаи на заразени със “супергонорея” са установени в графство Уест Мидландс, в Лондон и в южните райони на страната, пише ВВС. Засега лабораторните анализи са потвърдили 34 случая на заболяването, но това може да се окаже само върхът на айсберга, тъй като болестта може да протече без никаква симптоматика.

Първоначално бумът на заболели е отчетен сред хетеросексуални двойки, но инфекцията вече се разпространява сред хомосексуалните. Питър Грийнхаус, консултант по въпросите на сексуалното здраве, казва в интервю за ВВС, че медиците се опасяват, че инфекцията ще започне да се разпространява с много бързи темпове сред мъжете, които често практикуват хомосексуален секс.
“Проблемът се състои в това, че гей мъжете по-често сменят партньорите си и инфекциите в тези среди се разпространяват много по-бързо. Освен това, при тях е по-голяма и вероятността да се заразят с гонорея на устната кухина”, казва Грийнхаус.

Точно в това е следващият проблем – антибиотиците попадат в тези тъкани в по-малки концентрации и това може да доведе до развиване на устойчивост към антибиотиците. В същата област изобилстват и други бактерии, които от своя страна може да се сдобият с резистентност към медикаментите.

Бактериите, предизвикващи гонореята, притежават много висока степен на устойчивост и адаптация. Затова при лечението се използват едновременно два антибиотика - азитромицин и цефтриаксон.
Но сега се наблюдава във все по-големи мащаби проявата на устойчивост към азитромицина. Това кара медиците да смятат, че възникването на резистентност и спрямо цефтриаксона е само въпрос на време.

0 коментара:

Публикуване на коментар