25 януари 2020 г.

Чудовището Ниен
Над милиард жители на Китай, Корея, Виетнам, Япония и други страни по света ще отбележат началото на Лунната година. Според китайския календар започва годината на Плъха, а традицията води началото си отпреди най-малко 3400 години.

Датата, в която започва китайската нова година, наричана още Пролетен празник, се променя спрямо Григорианския календар. Разминаването е заради различната продължителност на лунната и слънчевата година. Григорианският календар следва периода, за който Земята извършва една обиколка около Слънцето. Китай, както и повечето азиатски държави, използват лунния календар, който се базира на периодите на обикалянето на Луната около Земята. Китайската нова година започва винаги на второто новолуние след зимното слънцестоене.

Водещите за региона религии - будизмът и даоизмът - имат свои уникални обичай в празнуването на началото на новата година. Китайската нова година обаче е далеч по-стара традиция от двете религии.

Както при повечето земеделски общности, така и Китайската нова година води началото си от ритуалите по посрещането на пролетта. С новата година се слага началото на подготовката за предстоящия сезон, в който природата се възражда за живот. Затова и целта, с която исторически е създавана една или друга календарна система, преследва чисто практически задачи – да се проследява периодичността в промените на времето и да се съобразят земеделските дейности с тях. Най-важната задача на календарните системи е правилното определяне на периодите за разораване на почвата и засяване на земите.


Китайският календар обаче, има и още едно приложение – той служи и като религиозен, династичен и обществен ориентир. Доказателство, че началото на новата година съгласно лунния календар е отбелязвано още през XIV век пр.н.е. (по времето на династията Шан), има по изписаните върху гадателски кости астрономични “записки”.  Някои учени са убедени, че празненствата около лунната нова година водят началото си от още по-древни времена – от времето на легендарния  император Яо (2 300 г. пр.н.е.).



Според легендите, началото си Китайската нова година води от битката срещу митичното чудовище Ниен (年兽). Ниен* е с тяло на бик и глава на лъв. Ужасният звяр живеел под водата или в планините и се хранел само с живи същества. Към края на зимата, когато храната ставала все по-оскъдна, Ниен слизал от планините в селата, за да краде от хората домашни животни. В особено лютите зими посягал на хора и най-вече на малки деца.
За да опазят живота си, в навечерието на новата година, когато звярът бил най-изгладнял, селяните оставяли пред праговете на домовете си храна за него. Вярвали, че ако Ниен засити глада си с оставяната му храна, животът им ще бъде защитен.

Селяните живеели трудно през зимните месеци. Към това се добавял и страхът от “посещението” на ужасния полу-бик полу-лъв. Но с течение на времето се научили, че Ниен се бои от три неща – червения цвят, огъня и силен шум. Затова, когато наближал момента за началото на новата година, селяните увесвали пред домовете си червени фенери и изписвали върху червена хартия пролетни заклинания, които слагали на прозорците си. За да прогонят завинаги Ниен от селото си, посрещали новата година с буйни канонади от огнени игри и фойерверки.

Легендата разказва още, че таоисткият монах Хонгджун Лаодзу, след като научил от селяните защо са толкова нещастни в студените зимни дни преди началото на новата година, се отправил към планините за да се срещне с Ниен. Успял да го надхитри и нещо повече - накарал звярът да му издаде една от тайните си: Ниен се страхувал от червения цвят.



Така монахът се върнал при селяните и им разкрил едно от нещата, от които се бои звярът - червеният цвят. Ниен бил прогонен и всички празнували, а ритуалът започнал да се провежда всяка година, за да не допуснат звяра отново да тормози живота им. Традиционните ритуали се предават от поколение на поколение, за да достигнат и до наши дни с червените фенери, шумни празненства и танци, и, разбира се, задължителните фойерверки.

Така и днес в празнуването на новата година се улавя следата на древната легенда за чудовището Ниен. В навечерието на новата лунна година китайците декорират прозорците си с пожелания за късмет, щастие, богатство и дълголетие, изписани върху червена хартия. Изобщо, червеният цвят е доминиращ в празничната обстановка около новогодишните празници. Той е символ на радостта, жизнеността, правдата и благородството.
В традиционната китайска опера, боядисаното в червено лице на даден персонаж говори, че това е праведен човек или благороден владетел.

На нова година хората подаряват на роднини, приятели и колеги малки парични суми, задължително поставени в червени пликове. По традиция най-красивата част са фойерверките, чиято цел е освен да осветят нощта с огнени светлини, да вдигнат и колкото се може повече шум, с който да прогонят злите духове и да държат далеч укротения звяр Ниен.



Но най-важната част от празника е отдаването на почит на по-възрастните и на вече починалите предци на родовете. Нощта преди новата година е времето, когато всички членове на семейството се събират за традиционната обща вечеря. През деня задължително къщата се почиства основно, за да може всички неща, донесли злини на дома да бъдат изхвърлени и да освободят място за късмета, който да навести семейството през новата година. Някои семейства канят артистични трупи, изпълняващи традиционния танц на лъва за пречистване на дома от зли сили.

Във всяко селище – от най-малките села, до големите градове, празненствата се съпровождат от ритуални танци и карнавали. Част от хилядолетната традиция е била и церемония, по време на която императорът лично отправя молитва към целия пантеон от богове, за да изпрати молбата на поданиците си за мир и просперитет на нацията.

-----------
* В превод на китайски думата "година" звучи като "ниен" и се изписва с йероглифа


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...