24 януари 2020 г.


В навечерието сме на китайската нова година, която мнозина избързаха да си честят още с настъпването на календарната 2020 година (по Григорианския календар, който използваме). Разминаването между двете открай време предизвиква обърквания сред онези, които не са запознати с разликите в летоброенето, използвано на запад и в Китай.

От текстовете на Шу дзин ("Книга на историята" или "Книга на преданията") става ясно, че китайските жреци в древността са били хранители и на астрономичните познания. В един от древните летописи са запазени сведения за слънчево затъмнение, случило се - според съвременни изчисления - на 22 октомври 2137 г. пр.н.е. Но корените на разбирането за движението на времето водят началото си от поне хилядолетие преди това, когато древните китайски племена са разполагали с много точни понятия за сезоните и цикличността на природните явления.
"Астрономични записки" върху гадателски кости от времето на династията Шан (XIV век пр.н.е.)
Някои китайски летописи свидетелстват - и тези данни се потвърждават от археологически находки - че още през XVIII - XVII век пр.н.е. племенните общности по тези места са се ръководели от година с продължителност от 356 дни. В един такъв цикъл имало 12 месеца, всеки от които с по 29 или 30 дни. За да наваксат натрупващите се разлики, през определени периоди от време добавяли по един допълнителен месец. Някъде около началото на първото хилядолетие преди новата ера китайските астрономи, знаейки че годината не може да бъде разделена точно на цяло число месеци, и на база на наблюденията си, определят точната продължителност на лунния месец - 29,5 дни и на годината - 365,25 дни. Така се появяват първо лунния, а впоследствие и слънчевия и лунно-слънчевия китайски календари.



Чисто "научно" китайският лунен календар има 12 месеца, в които се редуват месеци с по 29 и 30 дни. Така се получава лунен цикъл от 354 дни. Древните китайски астрономи обаче установяват наличието и на друг по-голям цикъл - 19 годишния цикъл, който в западната цивилизация е известен като Метонов цикъл, затова, за да поддържат в ред "хода на времето", в течение на 19-те години от един цикъл седем пъти са добавяни по един цял месец. Така се получава високосна лунна година, които в китайските календари са били 3-тата, 6-тата, 8-та, 11-тата, 14-тата, 16-тата и 19-тата от цикъла.


Когато Цин Шъхуанди успява да покори всички китайски племена и да постави началото на първата императорска династия (246 - 201 г. пр.н.е.), китайският лунен календар е приведен в съответствие със сезонните дейности в селското стопанство. Вместо 12-те месеца се появяват 24 сезона, определяни по положението на Слънцето върху еклиптиката. Всъщност, двете календарни системи продължават да се ползват паралелно, като сезонната в буквален смисъл е служела предимно на селското население, подсказвайки му какви са стопанските дейности, с които трябва да се занимае.

Началото на годината започвало със сезона "Ли чун", т.е. "Начало на пролетта", следвал сезона "Юй шуй" ("Дъждовна вода") и т.н. до 24-тия "Да хан" ("Големи студове") в края на годината. Този календар, както вече споменахме, се ползва предимно в селските райони, а държавата като цяло се ръководи от астрономическите наблюдения и изготвяните по тях лунни календари. Подобни циклични календарни системи са характерни не само за Китай, но и за Япония, Корея, Монголия и Тибет, които попадат под силното влияние на Китай. В същото време, обратното влияние внася в китайската лунна година цикличността, подчинена на по-голям период от време, равняващ се на 60 години.



Всяка година от 60-годишния цикъл получава свое йероглифно обозначение,  което обаче не е натоварено с особен смисъл по своя характер. Целият цикъл се поделя между пет двойни "небесни клона", съответстващи на петте основни стихии (дърво, огън, земя, метал и вода. Всяка от стихиите е представена в двете състояния, определящи цялото съществувание изобщо - "мъжкото", градивно Ян и "женското", пасивно и разрушително Ин (5 стихии х 2 състояния = 10 "небесни клона"; обозначавани са като Дзя, И, Бин, Дин, У, Дзъ, Гън, Син, Жън и Гуи).

От друга страна 60-годишният цикъл се поделя и на 12 периода, всеки от които формира "земните клони". Преди около две хилядолетия към всеки от "земните клони" е добавена асоциация с определено животно, което на запад неправилно асоциират с аналогичния брой на зодиакалните съзвездия. След съвсем кратко време "земните клони" губят изначалните си обозначения и започват да се наричат само по животното, което е асоциирано към съответната година.


В цялата тази сложна на пръв поглед система съществува много стройна логика. Първата година от 60-годишния цикъл е под знака на плъха, втората - на вола, третата - на тигъра и т.н. Но във всеки цикъл пет години ще преминават под знака на едно и също животно. Поради това, за по-точно представяне на датировките, започват да обозначават годините със съответстващите им два циклични знака - както на "небесния клон", така и на "земния клон". Т.е. първата година от цикъла ще е под знака на дървения плъх, втората ще е на дървения вол, третата - на огнения тигър и т.н.

Към цялата система се добавя и доктрината за съответствията на петте елемента, според която на всеки елемент съответства и цвят: бял за метал, черен за вода, зелен за дърво, червен за огън и кафяв за земя. Така годината на огнения дракон, например, се превръща в годината на червения дракон или на червения огнен дракон (червено съответства на огън).

Кога обаче е поставено началото на тези 60-годишни цикли и как отразените в китайските летописи събития се преизчисляват спрямо Григорианския календар? Според китайските традиции, историята на държавата им започва с властването на полумитичния Хуанди (Жълтият император, който не е император в същинския смисъл на тази дума).



Изчислено е, че той започва своето управление през 2697 г. пр.н.е. От тогава до сега са изминали пълни 78 от 60-годишните цикли и в момента тече 79-ят цикъл. С проста математика се изчислява, че предстоящата ще бъде 4717 година (2697+2020) от китайското летоброене. И понеже 4716 = (60 * 78) +37, то навлизаме в 37-тата година от 60-годишния цикъл. На тази година е отредено да бъде под знака на "небесния клон" Ян (мъжкото начало); на метала, а следователно и на бялото, и на плъха, като еквивалент на "земния клон".


Годината на белия земен плъх започва на 25 януари 2020 година. В този момент настъпва второто новолуние след зимното слънцестоене и точно от този момент е прието да започва новата лунна година в китайския календар.

В някои източници ще срещнете, че на 25 януари ще започне 4718 китайска година. Това обаче не е правилно. Разминаването вероятно идва от факта, че незапознатите с детайлите приемат за начало на годината, през която Хуанди става владетел, времето около зимното слънцестоене на 2698 г. пр.н.е. Тази дата обаче е нямала никакъв смисъл за древните китайски племена, понеже началото на годината при тях е отбелязвано с пролетното равноденствие, т.е. вярната дата, от която Жълтият император е властвал е пролетта на 2697 г. пр.н.е.


Посрещането на Новата година в Китай е най-големият празник в страната. Празненствата продължават 15 дни и вероятно това е единственото време през годината, когато членовете на големите китайски семейства, разпръснати из милиардната държава, могат да се съберат, за да прекарат заедно няколко дни.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...