През 2010 година стана ясно, че европейците и азиатците носят в генома си между 1 и 4% от ДНК на неандерталците. Това се е случило вследствие кръстосването на предците ни с “местните” неандерталци по времето, когато древните първобитни хора са мигрирали от Африка в Азия и Европа. Едва сега обаче учените извършват съпоставяне на гените, наследени от неандерталците и историята на заболяванията, които тормозят съвременните хора.
Антрополозите са описали 135 000 “неандерталски” еднонуклеотидни полиморфизми (SNP) и оценяват до какви проблеми със здравето биха могли да доведат. В изследването участват повече от 28 000 души.
Някои връзки (например, въздействието на неандерталската ДНК върху кератиноцитите) вече са обсъждани в научните среди. Но не минава и без изненади. Например, някои участъци от ДНК сериозно повишават риска от развиването на никотинова зависимост. Намират се и SNP, които влияят на риска по отношение на депресиите – някои участъци го повишават, други го намаляват.
Много от неандерталските SNP се свързват с психичните и неврологичните заболявания. “Мозъкът е сложен орган, и внасянето в него на гени от друг вид може да доведе до негативни последици”, отбелязва авторът на статията Корина Симонти.
Като цяло, в генома на съвременните хора са се запазили онези фрагменти от ДНК на неандерталците, които е трябвало да помогнат на предците ни да оцелеят в Европа и Азия, където климатът, флората и фауната коренно се различават от африканската люлка на Homo sapiens.
Но в съвременният свят много от полезните някога свойства, “кодирани” от неандерталската ни ДНК, са се превърнали в опасни за здравето. Например, един от генните варианти ускорява съсирването на кръвта. По-рано това е помагало на хората – раните им са зараствали по-бързо и организмът по-лесно се е защитавал срещу микроорганизмите. Сега обаче, хиперкоагулацията повишава рисковете от инсулти, белодробни емболии и усложнения по време на бременност.
0 коментара:
Публикуване на коментар