"Мисля, следователно съм... Рене Декарт"

Всеки ден животът ни е свързан с математика. Вярно е, че не всеки ден се налага да решаваме сложни уравнения, но все някога в училище сме се сблъсквали със задачи от типа: намерете а+b=x, ако z=b-a. Както е вярно, че размишлявайки, ние доказваме, че сме.

Какво е общото между алгебра, механика, философия? Общото е едно от светилата на науката – Рене Декарт. Декарт се ражда през 1596 година в Ла Е ан Турен, днес – малък град в централна Франция, носещ неговото име Декарт. През живота си работи в няколко области на познанието. Става знаменит с постиженията си в областта на математиката, физиката, механиката, философията. Декарт ревизира математическата символика на Виет, като предлага символите в алгебрата, които се ползват и днес – например, с a, b, c да се означават параметри, а неизвестните с x, y, z. А координатната система, която ползваме в геометрията, де факто също е въведена в употреба от Декарт.

Всъщност, всеки от вас знае поне една от неговите философски максими. Не вярвате? “Мисля, следователно съм” (по-неточен е преводът като “Мисля, следователно съществувам”). Това е негово прозрение, залегнало в основата на философските му схващания.

Тази знаменита фраза се появява в “Разсъждение за метода” (цялото наименование е “Разсъждение за метода, по който можем точно да направляваме разума си и да откриваме истината в науката”).



Философският труд на Декарт се появява през 1637 година и се смята за преломен между философията на Ренесанса и философията на Новото време. Именно схващанията му ту предизвикват одобрението на църквата, ту го карат да се крие от преследването ѝ. Повод за гоненията му са метафизичните му схващания, от които обаче Декарт доказва философски съществуването на Бог (дълго е, затова ще трябва да намерите сами доказателствата му). Това до известна степен му осигурява търпимост от страна на висшите духовници, но само до там.

Декарт почива на 11 февруари 1650 година в Стокхолм. В края на предната година, изморен от постоянното преследване на църквата, която в последните години е крайно враждебна в отношението спрямо него, Декарт заминава за Швеция. Поканен е от шведската кралица Кристина, с която води кореспонденция от дълги години. Веднага след пристигането си обаче се разболява и почива, вероятно след усложнения от пневмония. 17 години по-късно останките на основоположникът на рационализма във философията са пренесени в Париж и погребани в абатството Сен Жермен де Пре.

Cogito ergo sum.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>