Орденът на Мухата. Кой и за какво го е получавал в Древен Египет

Украшения под формата на муха, изработени от слонова кост. На мухата в дясно главата е от злато.

По време на първите династии от Новото царство в Древен Египет (1540 – 1290 г. пр.н.е.) двете най-висши почетни награди са орденът на Лъва и орденът на Мухата. Често са ги връчвали едновременно на заслужилите ги. И ако с ордена на Лъва нещата са относително ясни – животно, символ на безстрашие и сила, по-интересно е, за какви заслуги е връчван орденът на Мухата.

Пръв си задава този въпрос в началото на ХХ век прочутият немски египтолог Курт Зете. Той изказва предположението, че орденът може да е наречен в чест на насекомото, защото мухите са многобройни, упорити до нахалство и колкото и да ги гониш, те все се опитват да те атакуват. Тези насекоми са били далеч по-голяма напаст за египтяните, отколкото лъвовете, а и да се водят „сражения“ с тях е далеч по-безрезултатно занимание. Лъвът, разбира се, е много по-впечатляващ, особено като символика за орден. Така че, според Зете, орденът на Мухата трябва да величае безстрашието и упоритостта на боец. След немския египтолог минава дълго време, през което експертите не се завръщат към разсъждения по тази тема.

Орденът се изработвал от злато, затова и често го наричат орден на Златната Муха. Но в нубийски гробници са откривани и мухи, изработени от бронз, слонова кост и електрон (сплав от злато и сребро). Доколкото е известно, с ордена на Мухата са наградени само шест личности, макар че е вероятно да е връчван и на обикновени воини, от които не са оцелели нито пищни погребения, нито писмени документи. С други думи, списъкът с носителите на ордена явно е непълен.



Сред известните на науката са египтянин, чието име не се е запазило, но е оцеляла негова статуя с две огърлици на шията под формата на мухи; Яхмос Пен-Нехебт, придворен служител при няколко фараона, воин и пазител на съкровищницата (открит е надпис, в който се споменава, че той е получил шест Златни Мухи); военачалникът Аменемхеб, два пъти награждаван с три Мухи, и още някакви придворни служители на Аменхотеп II — Деди и Суемнут, изобразени на фрески в гробниците им, като всеки е нарисуван с по двойка Мухи.

В гробницата на царица Яххотеп I, открита през 1858 година, освен трите златни ордена на Мухата, са открити и кинжали и бойни брадви, които са по-характерен инвентар за мъжки погребения. Погребалните реликви на царицата се пазят в Египетския музей в Кайро.

Известен е също още един случай, в който три ордена на Мухата са открити в гробница на жена – царица Яххотеп I, съпруга на фараона Таа II Секенера. Докато съпругът ѝ води битки с номадите хиксоси (и загива в битка), тя остава да се грижи за държавните дела и управлява царството с желязна ръка.

В оцелелите до наши дни древноегипетски текстове, ако се споменава нещо за мухите, то то е винаги в отрицателен аспект: те са нахални, пречат, пренасят болести и изобщо се асоциират със смъртта (мухите, особено сините, гъмжат около всякаква мърша). В надписи по саркофази често смъртта е сравнявана метафорично с мухи. В папируси с медицински записки пък често се срещат рецепти на различни средства за избавяне от нахалните насекоми, а най-могъщото средство – съдейки по всичко – е специално заклинание. Между другото, в древен Вавилон понякога са свързвали мухата с Нергал – богът на болестите и смъртта.



Днес египтолозите са склонни да приемат по-скоро тезата, че мухата е символизирала победеният, смачкан враг. Точно заради това орденът на Мухата е връчван не по един, а обикновено по два, за да се засвидетелства многобройните размазани врагове. С други думи, тези ордени в Древен Египет са еквивалент на по-варварските обичаи у по-некултурните народи, които включват носенето като огърлици на врата на отрязани от враговете уши, извадени зъби или смъкнати скалпове.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>