10 февруари 2019 г.

В историята има личности, които наслагват отпечатък върху бъдещето с най-силното оръжие – словото. Една от тези личности напуска грешния свят на 10 февруари 1837 година (стар стил 29 януари).

На този ден в Петербург почива от перитонит Александър Сергеевич Пушкин. Поетът е ранен два дни по-рано на дуел. Обстоятелствата около дуела са подробно описани в историята и енциклопедиите. Ясно е, че във времената, когато живее Пушкин, честта e все още “заболяване, от което се умира”.

Накратко фактите, довели до смъртта на поета, която се възприема като национална трагедия, са такива: Семейството на Пушкин е въвлечено в серия скандали, опетняващи честта на съпругата на поета – Наталия. В дъното на сплетните стои смятаният за неин любовник Жорж Д’антес. След серия анонимни писма, част от които дори близките приятели на Пушкин намират за достоверни, честта на семейството е дотолкова опетнена, че единственият изход е дуела.

На 27 януари (8 февруари нов стил) край Черната река Пушкин се изправя срещу Д’антес. И двамата са ранени. Но Д’антес е прострелял Пушкин в областта на корема. За медицината в ония времена раната е нелечима. Последните си часове поетът използва за да уреди делата си. Пише няколко писма, едно от които до цар Николай I, в което моли царя за прошка, за това, че е нарушил забраната за провеждането на дуели. “…очаквам царската повеля, за да умра спокойно…” Това са думи от писмото му. Царят му отговаря “Ако Бог е решил да не се видим повече с Вас на този свят, изпращам ви своята прошка и своя последен съвет да умрете като християнин. За жена си и децата си не се безпокойте, вземам ги под моя опека”.



Пушкин почива в 14:45 часа на 29 януари (10 февруари по нов стил).

Exegi monumentum
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит —
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.

Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.

----------
* Пушкин пише Exegi monumentum по мотиви на поемата на Хораций, която започва с думите Exegi monumentum aere perennius... (Съградих паметник, по-траен от бронза...)


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...