Останки от корабокрушение отпреди 4000 години открити край Мармарис

Специалисти по подводна археология оглеждат находките около мястото на корабокрушението

Турски изследователи от Института по морски науки и технологии към университета Dokuz Eylul са открили останките от корабокрушение, случило се преди около 4000 години. Находките се намират на дъното на Егейско море в района на Мармарис и залива Hisarönü. Предположенията за момента са, че това са останки от търговски кораб от Минойската цивилизация. За момента е ясно, че находката е най-старото корабокрушение, откривано в турски води.

Турските медии съобщават, че откритието е направено след петгодишно проучване и анализ от изследователите на Института по морски науки и технологии, които са извършвали “инвентаризация” на находките от корабокрушения в района.

Района на залива Hisarönü, където са открити останките

Водещият изследването професор Абдурахман Юздаш от университета Dokuz Eylul казва, че до момента екипът от 15 учени, сред които са и специалисти по подводна археология, геолози и биолози, са идентифицирали и описали над 100 антични корабокрушения в района Мармарис. Намерени са следи от 20 стари пристанища, 25 района с “концентрация на случаи на корабокрушения”, 400 котви и многобройни останки от друг вид, датиращи от бронзовата епоха и до времето на Османската империя. Последната находка обаче е сред най-значимите и интересни от исторически аспект.

Предположението за момента е, че се касае за останките от търговски кораб от Минойската цивилизация, процъфтявала между 3650 – 1400 година пр.н.е. Предварителните данни сочат, че корабът вероятно е построен на остров Крит, но е потънал в района на залива Hisaronu. Останките му се намират на дълбочина от 40 метра.

Археолози оглеждат находки от корабокрушението

Досега за най-стари се смятаха останките от т.нар. Улубурунско корабокрушение. Древният кораб е потънал преди около 3300 години. Находката е направена от турски гмуркач през 1982 година във водите край град Каш в югозападна Турция. Археолозите смятат това за едно от най-богатите на находки откритие. Търговският съд е носил около 20 тона товар. През 11-те сезона на подводни археологически разкопки са извадени над 18 000 артефакта. Основният товар на финикийския, както се предполага кораб, е от около 10 тона медни слитъци и тон олово, също на слитъци. Сред артефактите са открити множество бижута, луксозни стоки от бронзовата епоха и дори златен скарабей с гравирано името на египетската царица Нефертити. Находките са от най-различен произход и представят култури като Микенската, Сиро-палестинската (предхождащата финикийската култура), Кипърската, Египетската, Асирийската и Нубийската.

Реплика на Улубурунското корабокрушение

Разнообразието от артефакти показва, че още по времето на късната бронзова епоха Егейско море е било част от развита “международна” търговска мрежа. Корабите вероятно са потегляли от Сиро-палестинския регион, преминавали са край Кипър и са пътували на запад, достигай чак до Сардиния, след което са поемали на юг към северните брегове на Афирка и покрай Египет са се прибирали у дома.

Професор Абдурахман Юздаш съобщава, че разкопките на мястото на новооткритото корабокрушение ще продължат, а проучените и консервирани артефакти ще бъдат изложени в музея на Бодрум.