Ужасните свидетелства за древни човешки жертвоприношения открити в Перу (видео)

Сухите и изложени на постоянен вятър крайбрежни планински вериги на Перу не са най-доброто място, на което да се роди и развие висока култура. Честите суши и свързаните с това трудности, правят средата неподходяща за живот. Но през последните няколко години археолозите откриват все повече доказателства за разцвета на общности и развита култура, чиито членове са били способни да строят масивни структури и сгради. Но явно са имали и обичая, да извършват човешки жертвоприношения.

Учените са се натъкнали на находка, за която смятат, че е доказателство за извършвани страховити церемони в храм, използван от представители на предхождащата културата на инките – Сиканската култура, развила се по северното крайбрежие на днешно Перу. Открити са останките на шест жени, по които личат следи, говорещи за извършено жертвоприношение. Младите жени са били положени в специални пози при погребението им, като главите им гледат в посока на планинската верига Анди. Заедно с изправящите косите находки, археолозите са открили останки от лами и керамика, за които се предполага, че са били част от ритуалните жертвоприношения.

Храмът и находките от него са отпреди около 1200 години, което ги прави с поне 2 века по-ранни от появата на инките по тези места. Археолозите свързват мястото и ритуалите, провеждани някога, със Сиканската култура – понякога наричана и Ламбайек – просъществувала между 750 и 1375 година и наследила предходната цивилизация Моче, развила се в същия регион.

По-рано други разкопки на храмове от Сиканската култура също предоставят доказателства за масови човешки жертвоприношения. В древната пирамида Huaca Las Ventanas например, археолози са открили останките на почти сто човека, погребани без дрехи, а в отделни случаи са и без главите.

За специалистите вече е ясно, че представителите на Сиканската култура са били “дълбоко затънали” в ритуалите с човешки жертвоприношения. Остават неясни обаче причините, поради които са практикували това – не са запазени никакви писмени паметници, в които да са описани вярванията и законите им. Смятани са за миролюбиви хора, рядко влизащи във военни конфликти. Някои учени изказват предположение, че жертвите на ритуалните приношения всъщност доброволно са влизали в ролята на дар за боговете.