"Лицемерието е модерен порок, а всеки модерен порок минава за добродетел". Молиер

След себе си оставя богато наследство – “Училище за жени”, “Училище за мъже”, “Тартюф”, “Дон Жуан”, “Мизантроп”, “Скъперникът”… Пиесите на Молиер и днес са сред най-често поставяните по световните театрални сцени.

Жан-Батист Поклен, станал по-известен със сценичния си псевдоним Молиер, е роден на 15 януари 1622 година в Париж, в семейството на кралския камердинер Жан Поклен. Баща му се слави и като майстор на мебели и духови инструменти.
Синът завършва през 1639 година колежа в Клермон, като получава солидно за онова време юридическо образование. Но решава да се посвети на театралното изкуство. През 1643 година заедно с други актьори, Жан-Батист организира в Париж “Блестящият театър”. Година по-късно актьорът Жан-Батист Поклен за пръв път започва да ползва театралния си псевдоним Молиер. Заради остарелият репертоар на трупата обаче, “Блестящият театър” не е успешно начинание и Молиер напуска Париж.

Между 1645 и 1658 година театърът изнася представления в провинцията. Заради нуждата от нови пиеси Молиер се захваща с драматургия. От този период са първите му комедии. През тези 13 години трупата жъне успехи в провинцията и накрая се завръща в Париж. Първият спектакъл на театъра пред кралския двор се приема много добре и Луи XIV се отнася благосклонно към актьорите от трупата. Кралят предоставя на театъра придворния театър Пти-Бурбон, в който трупата изнася представленията си до 1661 година, а после се премества в Пале-Роял, където остава до кончината на Молиер.



Със завръщането на Молиер и трупата му в Париж започва най-активния му период. За 15 години (между 1658 и 1673 година) написва най-значимите си драматургични творби, които – с малки изключения – винаги предизвикват ожесточените нападки на обществените слоеве, които гледат с лошо око на твореца.

Молиер почива на 17 февруари 1673 година в Париж. Според каноните на католическата църква духовенството не позволява да бъде погребан в гробище, но след разпореждане на краля все пак обредът е извършен, макар и през нощта. Погребан е до стената на гробището – място отредено за самоубийци или некръстени деца. По-късно, след Великата френска революция останките му са пренесени в гробище на манастир, а през 1817 година най-сетне намират покой в гробището Пер Лашез.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>