Статиите на енциклопедията се създават на множество езици и са дело на колективния доброволен труд на авторите. Това, че може да напишете информационната част на собствения си език, е едно от най-големите предимства на енциклопедията.
По обем на съдържащата се информация и тематичния си обхват, Уикипедия е смятана за най-пълната, създавана някога в историята на човечеството. Всеки потребител на интернет може да влезе, да потърси и да прочете коя да е от статиите в енциклопедията. Ако открие неточности или недостатъци в информацията може да я “редактира”, като добави нова информация или направо да създаде нова статия по дадена тема. Така се попълват масивите от знания – всеки човек може да сподели онова, което той е научил.
За “прародител” на Уикипедия се смята Нупедия (Nupedia) — проект за енциклопедия на английски език, реализиран на принципите на свободата на информацията. Статиите в Нупедия са писани от учени и хора от академичните среди, а създателите й са Лари Сангер (Larry Sanger) и Джими Уелс (Jimmy Wales).
За да ускорят попълването на енциклопедията с информация на 15 януари 2001 година Уелс и Сангер създават Уикипедия. От този момент всеки желаещ може да се регистрира и да съдейства в написването на статии за енциклопедията.
Наименованието Уикипедия идва от технологията за реализирането й, която се нарича wiki. В превод от хавайски език, думата wiki означава “бързо”.
През май 2001 година освен англоезичният раздел, започват работа и раздели на руски, шведски, френски, италиански, испански, португалски, есперанто, италиански, иврит, японски, а малко по-късно – на арабски и унгарски. Днес статиите в Уикипедия се пишат на над 260 езика. Обемът от информация непрекъснато расте, енциклопедията е най-популярната по рода си сред потребителите на интернет и по посещения се нарежда сред десетте най-посещавани сайта в света.
Демокрацията е в основата на Уикипедия. Решенията как да изглеждат статиите се вземат от самите автори. Всяка статия има две страници – едната е самата информация, другата е за обсъждане на изнесеното в статията. Критичните бележки и коментари може да се вписват в страницата за обсъждане. Мнозина от авторите сами нанасят корекции и промени във вече написаните статии.
Политиката на Уикипедия и правилата за участие в писането на информациите в нея се определят от общността. Решения се вземат на база на съгласието. С други думи, всеки участник има право да изказва мнението си, като обаче е длъжен да го аргументира с факти. После следва дискусия и накрая участниците вземат колективно решение.
Благодарение на wiki-технологията информацията в енциклопедията се появява много бързо и се обновява също толкова бързо. Оперативно може да се получава информация за промените в теми, които са ви интересни
Другият принцип, който е важен за Уикипедия – доверявай се, но проверявай. Уикипедия не може да се смята за първоизточник на информация. Ако в дадена статия е изложен някакъв факт, трябва да бъде посочен достоверен източник, от където е почерпена информацията. Ако не е указан първоизточникът, фактът може да бъде премахнат. А може и да не бъде премахнат. Читателят сам трябва да разбере и да прецени, до колко посоченото като факти, без да са указани първоизточниците, следва да бъде приемано за вярно.
Основният принцип за написване на информациите в Уикипедия е неутралната гледна точка. В текстовете не бива да има емоционални оценки, отстояване на субективно мнение. Само факти. Разбира се, когато броят на участниците, подкрепящи дадена гледна точка доминира, везните може да се наклонят в полза на болшинството. Но всеки несъгласен има право да постави под съмнение достоверността и неутралността на статията, като изложи факти, подкрепящи неговото мнение.
Енциклопедията се попълва с информация най-вече от ентусиасти, а се използва от всички. Човек, докато чете статия в Уикипедия, трябва да следи и да обръща внимание на различни забележки, които се срещат в статиите. Например, “не е указан източник” или “това не е еднозначно доказано”. В тези случаи си струва да се погледне страницата за обсъждане, за да се вземе под внимание и какво е написано там.
Между другото, слуховете за масовата недостоверност на данните в Уикипедия са доста преувеличени. Преди време списание Nature, с цел да потвърди или развее този мит, решава да проведе експеримент. 42 статии, подбрани от Уикипедия и енциклопедия Британика са предоставени за анализ на доказани специалисти в своите области. Нарочно не им е разкриван предварително източника – дали информацията е от Британика или Уикипедия. Резултатите показват, че сред 42-та материала в 8 са открити сериозни фактологични грешки. Половината от тях са в информациите от Уикипедия, но също толкова са откритите и в данните на енциклопедия Британика.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар