Психолозите са провели експеримент, в който участват 116 мъже и жени на възраст между 18 и 86 години. Участниците трябва да прочетат поредица от сюжети или да изгледат няколко видео материала, в които присъстват диалози, взети от ежедневието – разговори между приятели или в семейството. Част от тези истории и клипове съдържат саркастично изказване на един от участващите в диалозите. Например, човек, комуто не се е понравило театрално представление, но той твърди, че е било фантастично. В края на експеримента учените анкетират участниците за да установят как са възприели прочетеното и видяното.
Анализът на данните показва, че хората след 65 годишна възраст много по-малко разпознават и усещат саркастичните изказвания от предложените им диалози. Нещо повече – този феномен не може да се обясни например, с проблеми с паметта при възрастните хора (предварително психолозите са се уверили с помощта на други тестове, че участниците в експеримента нямат проблеми с паметта и ясното мислене).
Аналогична е ситуацията и при много младите участници в опита. Неспособността им да възприемат сарказма учените обясняват с недостатъчния жизнен опит. Но между много младите и възрастните хора има една съществена разлика – хората над 65 години демонстрират и занижена способност да разпознават емоциите на околните по изражението на лицата им.
Авторът на изследването Луиза Филипс отбелязва, че загубата на способността адекватно да се реагира на сарказма, води в много случаи до промени в отношението на възрастните хора към околните. Професор Филипс смята, че тези изменения са в положителна посока, тъй като по-буквално приемащият нещата възрастен човек става и по-позитивно настроен, което му позволява да установява по-лесно дружески отношения с околните, а на преклонна възраст това нерядко се превръща в необходимост.
0 коментара:
Публикуване на коментар