В масовият гроб има останки най-малко на 27 човека. Дванадесет скелета са оцелели почти напълно, като 10 от тях носят следи от брутални наранявания, довели до леталния изход.
"Останките са неоспоримо доказателство за масово клане на малка група, най-вероятно осигуряващи хранителни запаси, които са били избити и погребани без никакви ритуали. Това може да послужи като доказателство, че войната е била част от “репертоара” във взаимоотношенията между праисторическите ловци-събирачи”, казва водещият автор на изследването Марта Миразон Лар от Университета в Кеймбридж.
Костите са запазили следи от стрели и удари, нанесени с тъп предмет. Един от женските скелети рисува особено жестока картина: по ръцете, гръдния кош и коленете са ясни следите от травми, нанесени от удар с тъп предмет. Учените смятат, че ръцете на жената са били завързани, когато е умъртвявана. Близо до тази жертва са открити останките на друга жена – била е бременна – която е умряла със завързани ръце и крака.
До няколко от скелетите са открити оръжия от обсидиан, с които вероятно са били убити. Обсидиановите оръжия не са характерни артефакти, откривани в този район и отнасящи се за това време. Това кара учените да изказват предположението, че нападателите им са дошли от друго място, някъде в съседство.
Съвсем ясно е, че останките са на хора, убити в масово клане – не се касае за единичен случай на индивидуално решаване на “спор”, което е била най-често срещаната форма на насилие в праисторическите времена. Означава ли това обаче, че хората са “воювали” преди 10 000 години? Зависи от това, какво се дефинира като “война”. Находката на масовия гроб връща още по-назад във времето отметката на първия “групов” конфликт между хора, но означава ли това, че те са “воювали”? По-рано учените смятаха, че трябва да са налице градове, ферми и някаква индустрия, за да се говори за истинска война. Новите открития обаче подсказват, че придобивките дори на ловците-събирачи биха могли да са служили като повод една группа хора да нападне друга група хора.
"За мен няма съмнение, че агресията ни е присъща точно толкова, колкото и грижовността и способността да обичаме”, казва съавторът в изследването Робърт Фоули. “Многото, което сме научили за човешката природа, ни е показало, че това са двете страни на една и съща монета”.
Няма нищо изненадващо в агресивното поведение, което виждаме и в целия животински свят: много от животните постоянно водят двубои, понякога ползват и “оръжия” в битките си. Учените обаче припомнят, че шимпанзетата, които са едни от най-близките ни видове, се впускат в преднамерено избиване на себеподобни с цел да разширят териториите си и достъпа до ресурси. Това не може да се нарече “война”, но може да се намерят паралели със случилото се край езерото Туркана (местото на новата находка). По време на масовото убийство районът е бил в крайбрежието на лагуна. Това би могло да обясни групата събирачи, отправили се на мястото, което предлага достъп до много хранителни ресурси.
Възможно е атакуващата група да е предприела нападението за да вземе пленници. Останките вероятно са на онези, които са се съпротивлявали и са били убити, както и на прекалено младите или прекалено старите и слаби индивиди от победеното племе. В масовия гроб са открити само шест деца. Останките им са непосредствено до жени и никое от тях не е в юношеска възраст. “Дали тинейджърите са успели да избягат или са били пленени, никога няма да разберем”, казва в заключение Марта Миразон Лар.
0 коментара:
Публикуване на коментар