В началото на 50-те години на ХХ век Шекли започва да пише научно-фантастични разкази, като ги предлага в множество списания. Редакторите посрещат с много добри отзиви творбите му, а читателите го заобичват още от началните му публикации. През следващите десетина години пише стотици кратки остроумни фантастични разкази. В едно от последните си интервюта Робърт Шекли си спомня, че това са били най-щастливите години в живота му.
В началото живее в една стая в тихия център на Ню Йорк. Седмично пише по няколко истории и ги разнася с мотора си из редакциите на списанията. Телефонът му в квартирата буквално не спира да звъни и поръчките за разказите му валят.
Когато питат Шекли, защо точно фантастика е избрал да пише, той неизменно отговаря – защото само там авторът е напълно свободен в разказа.
Младият талантлив автор не остава незабелязан от редакцията на най-популярното по онова време месечно издание за научна фантастика – “Galaxy”. Разказите му започват да се печатат в тази “месечна библия” на фантастиката, а хонорарите му вече не са по 1 цент за дума, а по 3-4 цента. За разказ от 5000 думи получава по 200 долара, което ако бъде приравнено към днешните реалности е около 2 000 долара.
Шекли печели признание и известност не само у дома. Всепризнатият майстор на късия разказ обаче попада в капана, който съпътства всички творци от онова време – появата на телевизията рязко понижава тиражите на вестници и списания, много от печатните медии са закрити и писателите, специалисти в кратката форма се оказват изтласкани от пазара. “Galaxy” например първо намалява хонорарите до 1,5 цента на дума, после започва да излиза нередовно, а накрая също бива закрито.
Шекли се пробва в други литературни формати. Не малко детективски разкази са излезли под перото му, но те са подписани с най-различни псевдоними, тъй като Шекли не си пада по този жанр.
Разказите му са издадени в няколко авторски сборника ”Untouched by Human Hands”, 1954г., “Citizen in Space”, 1955, “Piligrimage to Earth», 1957, “Notions: Unlimited”, 1960, “Store of Infinity”, 1960, “Shards of Space”, 1963, “The People Trap”, 1967, “Can You Feel Anything When I Do This?”, 1971, “The Robot Who Looked Like Me’, 1978, “The Wonderful Worlds of Robert Sheckley”, 1979 и още, и още.
По неговите произведения са заснети четири филма: “La decima vittima”, 1965, в главната роля е Марчело Мастрояни; “Freejack”, 1992, по-известен и под другото си заглавие “Корпорация Безсмъртие”, в който главните роли се изпълняват от Емилио Естевес и Мик Джагър; “Escape from Hell Island”, 1963, и “Le prix du danger”, 1983. През 2007 година е екранизирана повестта му “Страж-птица” в сериала “Хроники от бъдещето”.
В периода, когато противопоставянето на света от двете страни на желязната завеса е в разгара си, Робърт Шекли губи много от популярността си в родината. Тогава преводите на неговите творби го правят любим автор на фантастика в страните от бившия социалистически блок и разбира се, най-вече в СССР. Публиката приема радушно творбите му не само защото са изпълнени с уникално човеколюбие и хумор, но и защото вижда в тях глътка от онази свобода, която по това време в социалистическите страни е много ограничена.
Освен разказите му, много популярни са и романите му “Корпорация Безсмъртие”, “Цивилизация на статуса”, “Обмен на разуми”, “Недокоснат от човешки ръце”, “Домът на боговете”, “Пътуване до вдругиден”… В съавторство с друг голям автор на фантастика - Роджър Зелазни, пишат трилогията романи за приключенията на рижия демон Аззи Елвул – “Донеси ми главата на принца”, “Ако с Фауст не успееш” и “Просто шеметен фарс”.
Творбите му са уникално непредсказуеми. Остроумието на Шекли преобръща сюжетите по най-неподражаем и неочакван начин. А идеите му освен оригинални са и многообразни. Затова нерядко журналисти са му задавали въпроса какви наркотици ползва, докато пише. Робърт Шекли си признава, че е имало период, през който е пробвал наркотични вещества, но това по никакъв начин не е свързано с творчеството му. Прибягва до дрогата в тежък за себе си момент, за да може да понесе несгодите, с които го сблъсква съдбата. Но за творчеството си винаги е подхождал с ясен и изчистен ум. Само един роман – “Пътуване до вдругиден” Шекли признава, че пише под влиянието на наркотични вещества. Тогава живее в Ибиса и периодът не е от най-добрите в живота му. Романът всъщност е на едно от последните места по популярност, което още веднъж доказва думите му, че наркотиците не помагат на твореца.
Общо Шекли пише 15 романа и над 400 разказа и посвети, събрани в 9 авторски сборника. Творбите му са преведени на много езици и няма място на планетата, където името му да не е познато на любителите на жанра научна фантастика.
През 1991 година Робърт Шекли е отличен с наградата на името на Daniel F. Gallun за приноса му в жанра, а 7 години в Санкт Петербург получава и руската премия “Странник” за приноса му в хумористичния и научно-фантастичния жанр.
Робърт Шекли е женен пет пъти. Има син от първия си брак, дъщеря от втория и син и дъщеря от третия си брак. Четвъртият му брак е с писателката Гейл Дана, с която живеят в Портланд, Орегон.
Шекли винаги е бил заклет пушач. По време на събитията, в които участва, не рядко са правени специални изключения от правилата, като организаторите са му разрешавали да пуши, дори и на пожароопасни места – в библиотеки, печатници и подобни. Писателят просто не може да изкара и десет минути без да запали цигара.
Последните години от живота си живее на Ибиса, заедно с петата си съпруга, а по-късно – след раздялата им, отново остава сам. Вече почти не пише, рядко бива преиздаван, живее скромно, боледува често и не веднъж изпитва остър недостиг на средства.
Спомня си за популярността си в бившия Съветски съюз и сериозно започва да обмисля възможността да си закупи имот някъде на черноморското крайбрежие в Украйна или Русия. Привличат го топлината и романтиката на тези места, но не на последно място и сравнително евтиния живот. Но тези планове не са осъществени.
През пролетта на 2005 година, докато е на посещение в Украйна, здравословното му състояние рязко се влошава. След простуда, претоварване и заради възрастта си, Шекли се налага да бъде приет в болница. Понеже не може да заплати лечението си, дългът му от 10 000 долара към болницата е поет от известен украински политик. Организирано е събиране на средства, което помага на писателя, макар и в тежко състояние, да се завърне в САЩ, където за него да се грижи дъщеря му Анна.
Робърт Шекли обаче не успява да се възстанови и на 9 декември 2005 година напуска този свят. Почива на 77-годишна възраст в болницата в град Покипси, щата Нью-Йорк от усложнения на мозъчна аневризма, въпреки сполучливата операция, която му е извършена две седмици по-рано.
А спомняте ли си онзи “неразбираем” съветски филм “Кин-дза-дза”? Вероятно не се сещате за сюжета и за героите му, но дори и да не сте гледали филма, сигурно сте чували думи като “пепелац” и “гравицапа”. Режисьорът на филма, Георгий Данелия, черпи вдъхновение за написване на сценария му под впечатлението от разказа на Робърт Шекли “Разрешително за убийство”.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар