Няколко часа преди началото на новата 1870 година, на 31 декември 1869 година, английският архитект, инженер и археолог-любител Джон Търтъл Ууд открива легендарния храм на Артемида от Ефес. Работата си по търсенето на едно от древните седем чудеса Ууд започва шест години по-рано с финансиране, отпуснато му от Британския музей. Всяка година му се налага отново и отново да убеждава кураторите на музея, че е на прага на голямото откритие.
 |
| Джон Търтъл Ууд |
Великолепният храм на Артемида е изграден около 550 г. пр.н.е. в Ефес, на брега на Мала Азия (днес край град Селчук, Турция, на около 75 км южно от Измир). В строежа му вземат участие най-добрите майстори от древния елинистичен свят. Статуята на богинята Артемида е изработена от злато и слонова кост.
Храмът на Артемида служел не само за провеждането на религиозни ритуали. Той се явявал и финансов и делови център на процъфтяващия Ефес. Бил е абсолютно независим от градските власти и е управляван от колегия жреци.
На 21 юли 356 година пр.н.е. някой си тщеславен ефесец на име Херострат, в желанието си на всяка цена да впише името си в историята, подпалва храма. Опитът му да се увековечи успява, макар и градските власти да издават решение, целящо напълно да заличи Херострат от историческите записи. До началото на III в. пр.н.е. опожареният храм е напълно възстановен, като за повторното му построяване и украса средства отделя и самият Александър Македонски.
 |
| Модел на храма, опитващ се да го представи в началния му вид |
В храма статуите били изработени от Праксител и Скопас, но още по-забележителни били картините в него. Например, за да се отблагодарят на Александър Македонски за щедрото дарение за възстановяване на храма, поръчват негов портрет на известният майстор Апелес. На платното великият пълководец бил нарисуван като Зевс, държащ в ръката си мълния. Картината била толкова добра, че създавала усещането, че всеки момент стоящият пред нея ще бъде поразен от Александър-Зевс Велики.
През 263 година готите нахлуват по тези земи и разграбват храма. Повече опити за възстановяването му не са правени. Ефес става част от новия християнски свят и храмът на езическата богиня е оставен да запада. Векове по-късно, след рухването й на Византийската империя, руините му окончателно са разграбени и използвани в други градежи. Малкото, което остава, е сринато от честите земетресения в района.
Днес на мястото на едно от древните седем чудеса на света стои само една колона, която да напомня за миналото му величие.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар