4 януари 2019 г.

Откакто е изведен в орбита, телескопът на NASA “Хъбъл” е заснел хиляди галактики.

Светлината от тези “звездни острови” във Вселената пътува милиони години, за да достигне до нас. Така че, ние ги виждаме такива, каквито са били преди толкова много време. Например, ако една галактика се намира на 10 милиона светлинни години от нас, то днес ние я виждаме такава, каквато е била преди 10 милиона години – много преди видът ни да се е появил.


Това е галактиката “Въртележка” или Messier 101 (М101). Намира се на 25 милиона светлинни години от нас. Снимката е най-детайлното изображение на спирална галактика, заснемано досега от “Хъбъл”. Огромната спирала от звезди се простира на разстояние от 170 000 светлинни години от единия до другия край. Това я прави почти два пъти по-голяма от нашата галактика. М101 е “родно място” за над трилион звезди.


Малко по-далеч, на 28 милиона светлинни години от Земята, се намира галактиката “Сомбреро” (M104). Диаметърът й е 50 000 светлинни години, което се равнява на около 800 милиарда пъти повече, отколкото е размерът на нашето Слънце.


Тези две галактики, наричани “Антена”, някога са били отделени, но гравитационните им сили са ги приближили и са се слели. Обединяването им е започнало преди няколко стотици милиона години. Намират се 45 милиона светлинни години от нас и са най-близкият от познатите ни примери за сливащи се галактики.




Това е самотната галактика NGC 6503. Намира се в покрайнините на огромна “празна” дупка във Вселената. Галактиката се намира на 18 милиона светлинни години от нас. Самотната галактика се намира на брега на “нищото” – на 150 милиона светлинни години след нея няма дори звезди.


Сблъскването на две галактики е образувало гигантска “звездна” роза. Светлината от това вселенско цвете пристига при нас от разстояние 200 милиона светлинни години. Двете галактики заедно се наричат Arp 273. По-голямата от тях, в дясно, е UGC 1810, а спиралната й форма се дължи на гравитационното привличане от галактиката-партньор UCC 1813. Ярките сини точки, които обграждат по-голямата галактика, са млади, много горещи звезди.


Учените предполагат, че огромни количества газ от галактиката M106 пропадат към супермасивна черна дупка, която се намира в центъра й. M106 се намира на 23 милиона светлинни години от нас, по посока на съзвездието Ловджийски кучета.


Това е галактиката джудже, каталогизирана като I Zwicky 18. Тя е много по-малка от нашия Млечен път. Намиращата се на 59 милиона светлинни години от нас галактика е най-младата от известните ни към момента. Сините точки в централната й част вероятно са големи региони, в които се раждат хиляди млади звезди.




Снимката е на част от регион в галактиката “Южна въртележка” (М83), в който се раждат млади звезди. Тази галактика формира звездите си много по-бързо, отколкото това се случва в Млечния път. Красивите оттенъци на синьото и червеното свидетелстват за множество млади звезди, някои от които са на възраст от само няколко милиона години. M83 се намира само на 15 милиона светлинни години от нас.


Снимката е композитно изображение, заснето в няколко честотни диапазона. Галактиката M82 е заснета с помощта на телескопите “Хъбъл”, “Чандра” (в рентгеновия спектър) и “Спицър” (инфрачервения спектър). От този кратък списък това е най-близко разположената до нас галактика – от нея ни делят “само” 11,5 милиона години.




В центъра на галактиката NHC 1275 се намира много лакома свръхмасивна черна дупка. Черната дупка е причината тази далечна галактика да излъчва мощни потоци от рентгенови лъчи, които пътуват до нас (и можем да ги регистрираме) цели 230 милиона години.


Запознайте с изключително плътната галактика M60-UCD1. Масата й се равнява на повече от 200 милиона пъти маста на Слънцето. M60-UCD1 се намира на 54 милиона светлинни години от Земята.

По материали на ВВС.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...