От къде идват бонсаите?

Мнозина ще отговорят веднага, че родината на бонсаите е Япония. И ще сгрешат. Въпреки че самата дума бонсай е съставена от двете японски думи “бон” и “сай”, които в превод означават “паница” и “посаждам, отглеждам”, традицията да се отглеждат миниатюрни копия на големите растения води началото си от Китай.

Съществуват добре запазени писмени документи, датиращи от времето на династията Тан (около 600 г. пр.н.е.), в които отчетливо се виждат рисунки на бонсаи, а има и точни описания на техниката за отглеждането им. На китайски се наричат пенсаи или пенджинг. Едва през V-VI век, японски монаси, изучавали в Китай будистката философия, пренасят умението да се отглеждат миниатюрни дървета и храсти в родината си. В началото само много богатите хора в страната на изгряващото слънце са можели да си позволят скъпото хоби, но постепенно все повече хора се запалват по миниатюрните копия на дървета и хобито става масово, пренася се в почти всеки дом и се превръща в неотменна част от японската култура.

С течение на времето в Япония се формира собствена школа в бонсай. Освен отглеждането на дървета-джуджета, чиято височина не бива да надвишава 54 см, в страната се развива и изкуственото култивиране на различни дървета. Към края на XIX в Япония са създадени триста такива “изкуствени” вида.

В Европа бонсаите започват да навлизат в началото на ХХ век. Едва през 1937 година по време на Световното изложение в Париж, това необикновено изкуство е представено пред широката европейска публика.