Вещиците, които били виновни за малката ледникова епоха

Датата 5 декември 1484 година е лоша за “вещиците”. На този ден папа Инокентий VIII издава папска була, в която порицава хората, и най-вече жените, занимаващи се с магьосничество в Германия. Документът му на практика поставя началото на онова диво средновековно изстъпление, което после се превръща и в нарицателно за тежко наказание спрямо напълно невинен човек – ловът на вещици.

Роденият през 1432 година в Генуа Джовани Батиста Чибо има в рода си много гръцка кръв. Възпитан в духа на най-консервативния римокатолицизъм. Влиятелните му приятели го издигат по стълбата на духовните санове от свещеник до кардинал, докато през 1484 година е избран за папа и приема тронното име Инокентий VIII. Опитва се – без абсолютно никакъв успех – да сплоти християнския свят, за да бъде подготвен нов кръстоносен поход срещу “неверниците” мюсюлмани. Призивите му остават нечути.

В края на XV век, според съвременните учени, започва епоха, която наричат “малката ледена епоха”. Тя е предшествана от години на сравнително топъл и мек климат на Стария континент. Новото захлаждане продължава през следващите няколко столетия. В Германия селяните страдат най-много от захлаждането. Слабите реколти, последвани от глада, а в следствие на това и на нарастващата престъпност, до краен предел изострят социалните недоволства. В това смутно време се появява доминиканският свещеник Хайнрих Крамер, известен и като Хенрикус Инститор.




Под негово давление папа Инокентий на 5 декември 1484 година, само няколко месеца след възкачването си на светия престол, издава булата “Summis desiderantes affectibus”. Този документ на практика развързва ръцете на Крамер и друг яростен божи служител – Якоб Шпренгер, като ги “упълномощава” да поведат систематична борба срещу вещиците и вещерството в Германия.

Булата на практика признава съществуването на магията – нещо, което църквата в продължение на много векове се опитва на всяка цена да избегне. Но това е по-малкото зло. С документа си папата дава пълна свобода на инквизиторите да издирват, измъчват и наказват подобаващо всеки, който се занимава с магьосническия занаят. Не е нужно да се изброяват всички безумия, които следват от там насетне.
През 1486 година същите двама “инициатори” на похода срещу вещиците издават “Malleus Maleficarum” (“Чук за вещиците”, както е известен). Пълното заглавие на този варварски по същността си “наръчник”, се превежда като “Чукът за вещиците, унищожаващ вещиците и техните ереси, подобно на най-мощния меч”. Тази книга е нещо като “джобен справочник” за всеки инквизитор. В нея подробно са описани начините, по които да се разобличи една вещица, как да бъде изтезавана, за да признае греховете си и не на последно място – как да бъде подобаващо пречистена. Разбира се, въображението на доминиканския инквизитор не се слави с голям диапазон, затова и най-предпочитаният метод за “пречистване на душите на вещиците” е изгарянето им на клада.




Папската була от 5 декември 1484 година поставя началото на едно безумие, което продължава с векове по целия католически свят. Но в началото, когато още набира скорост, обвиняват вещиците за настъпилата Малка ледникова епоха. В наши дни знаем, че съществува цикличност в това явление на затопляне и захлаждане в глобален мащаб. Затова и “ловът на вещици” днес е приел други форми, но си остава все така изтънчено занимание за интриганти и неосъществени тирани.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>