Трагедията се разиграва в ранното утро на 6 декември 1917 година. В канадското пристанище Халифакс пристига френският спомагателен транспортен кораб „Монблан“. Светът все още живее в ада на Първата световна война и френският кораб е на път от Ню Йорк към Франция. На борда му са натоварени 2300 тона варели със суха и течна пикриново киселина, както и около 200 тона тринитротолуол (тротил). Преди отплаването си от Ню Йорк на борда е качен и допълнителен товар от около 10 тона – варели с бензол – новото гориво за танкове и бронирана техника. Целият товар на кораба е строго секретен. Ден преди да се случи трагедията, „Монблан“ пристига и застава на външния рейд пред Халифакс. Корабът трябва да изчака в пристанището, докато се формира британски конвой, с който да стигне до крайната цел на пътуването си – пристанището Бордо във Франция.
Около 7 часа сутринта на 6 декември „Монблан“ поема към входа в пристанището на Халифакс. По същото време, на около шест мили от него, норвежкият товарен кораб „Имо“ се готви да напусне пристанището. Двата кораба се сближават и след като капитаните им извършват поредица от странни маневри, в крайна сметка се стига до сблъсък. Опитите да се избегне катастрофата не дават никакви резултати.При удара „Имо“ се врязва в десния борд на „Монблан“. Няколко от варелите с бензол са пробити и леснозапалимата течност облива целия борд на френския кораб. Капитанът на „Имо“ нарежда „пълен назад“ и корабът му успешно се измъква от корпуса на „Монблан“. Триенето на металните корпуси на двата кораба предизвиква искри, от които се възпламенява разлетият бензол. На борда на „Монблан“ избухва пожар, който се разраства бързо.
Капитанът на френския кораб, Айма Льо Медек, тъй като е наясно с товара, който пренася, нарежда незабавно екипажът да напусне. Всички се спасяват, достигайки до брега, а горящият „Монблан“ е изоставен на случая. Корабът започва да дрейфа в посока на брега и в крайна сметка се сблъсква с носовата си част в дървения пирс на пристана. За товара на борда на „Монблан“ в Халифакс знаят само неколцина отговорни лица. Населението на града, привлечено от инцидента, веднага се впуска да наблюдава случващото се. Много от жителите направо решават да стигнат до крайбрежната алея, за да видят отблизо какво се случва.
В 9:06 часа* избухва чудовищен взрив. За мощността му може да се съди по това, че 100-килограмов къс от корпуса на „Монблан“ по-късно е откри на 19 километра от епицентъра на взрива. Разрушенията, които нанася експлозията са ужасяващи. Броят на загиналите и ранените – огромен. Мнозина от ранените остават затрупани сред отломките и почиват от измръзване, тъй като на следващия ден времето рязко се влошава и започва снежна виелица. Много са и изгорелите жители на града, защото взривът разрушавайки запалените в домовете им печки, предизвиква масови пожари, бушували няколко дни.
На 13 декември 1917 година в оцелялата сграда на градския съд на Халифакс започва съдебно разследване по инцидента. Следствието завършва на 4 февруари следващата година. За виновни са признати капитан Льо Медек и местния лоцман Маккей. Двамата са арестувани. Но година по-късно, след разглеждане на делото от Върховния съд на Канада, и двамата са освободени и са им върнати капитанските разрешителни.
Международния съд, разгледал исковете на двете компании – корабособственици, достига до заключение, че за катастрофата еднакво виновни са капитаните и на „Имо“ (загинал при взрива), и на „Монблан“. Но френското правителство не признава това решение. Капитан Льо Медек продължава да работи за „Компани женерал трансатлантик“ до 1922 година, а през 1931 година, когато излиза в пенсия, е награден с орден на Почетния легион.
Норвежкият „Имо“ е изхвърлен от взрива в плитките води край Халифакс. През 1918 година е освободен от плитчините, ремонтиран е и е преименуван на „Хивернорен“. По време на пътуване към Антарктика през 1921 година обаче, се натъква на подводни камъни и потъва.
В официалните доклади са посочени 1963 жертви на взрива. 1950 от загиналите са идентифицирани. Други над 2000 души обаче се водят безследно изчезнали. Непосредствено в момента на взрива загиват 1600 души. Последната открита жертва на експлозията е пазачът на градския изложбен комплекс, чието тяло е открито чак през лятото на 1919 година. От 500-те ученици в трите училища на града, оцеляват едва 11. Броят на ранените е оценяван на най-малко 9000 души, а над 25 000 души остават без покрив над главата си.
Кварталът Ричмънд, който се намира в северната част на Халифакс, на практика е напълно заличен. В целия град общо са разрушени 1630 сгради, 12 000 са със сериозни повреди. По тогавашни цени, общите щети от взрива са оценени на 35 милиона канадски долара.
Последната свидетелка, преживяла взрива в Халифакс – Мери Анастейша Мърфи, почива на 98-годишна възраст през месец юли 2013 година.
Според експерти, мощността на взрива, предизвикал ужасната разруха в Халифакс е с еквивалент 3 килотона тротилов еквивалент. Това прави експлозията най-мощната в историята, преди цивилизацията ни да види ужаса от 13-те килотона тротилов еквивалент на атомната бомба, детонирана над Хирошима на 6 август 1945 година.
-------------
* По други данни точното време на взрива е 9:04:35 часа
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар