6 декември 2017 г.

Около 270 година в провинция Мала Азия на Римската империя, се ражда човекът, когото днес целият свят почита като Чудотвореца.

Николай (или Никола) се ражда в богато семейство в град Патра. След като заможните му родители почиват, разпродава цялото им имущество и раздава полученото на нуждаещи се. От тази му постъпка по-късно през Средновековието ще се роди традицията в дните около Коледа (когато християните отбелязват успението му) да се подарява на близките и да се извършват милосърдни дарения за нуждаещите се.

Още в юношеските си години се отправя на пътешествие към светите места. Пътуването му по море едва не завършва трагично, но именно с молитвите му се случва чудото на спасението. Затова и моряците го почитат като свой покровител.

Но епископ Николай от Мира, Ликийска (от там и Мирликийски. Градът се е намирал на територията на днешния град Демре в Турция.) прославя името си не само с това, но и с още подвизи и чудеса.

Без съмнение, най-познато за всички християни е чудото, което сътворява по време на плаването си към Палестина. Докато пътуват, Николай предусеща предстояща буря и известява моряците. А когато стихията се разразява с пълна сила и на кораба настава паника, Николай успокоява моряците и се обръща с молитва към Бог. След известно време бурята започва да утихва и спътниците му гледат на него вече с други очи.
По време на същото пътуване Николай извършва още едно чудо – възкресява човек. Според преданието, един от моряците се подхлъзва и пада на палубата. Приятелите му се обръщат към чудотвореца с молба за помощ. И чудото се случва отново – след молитвата на Николай, юношата оживява.


Друго предание гласи, че когато в Ликия, където живее Николай, настава глад заради изчерпани хранителни запаси, населението на града бива спасено от търговец, комуто на сън се явява Николай Чудотворец. В съня светията повелява на търговеца да занесе в Ликия зърно, като му оставя и предплата. След като се събужда, търговецът наистина открива кесия с монети в ръката си и се чувства задължен да изпълни волята на светеца. Натоварва кораба си и заминава за Ликия, където разпродава зърното и спасява града от глад.

Няма да сбъркате, ако наречете свети Николай и Миротворец. По времето, когато той живее, Римската империя се управлява от императори, които не са склонни да признаят правото на християните да изповядват вярата си. Гоненията на последователите на Христа са масови и не рядко се стига до бунтове, основно в източните провинции, където християнството по-бързо набира скорост. При един такъв бунт, започнал в няколко крайбрежни града на Фригия, Николай се проявява като миротворец. Римските легиони, пратени да потушат бунта, вършат много безчинства по пътя си. Николай се застъпва пред римските военачалници, които, след намесата на епископа, вземат необходимите мерки за дисциплиниране на войските си и наказват войниците си, допуснали произвол над мирното население.

Освен като умиротворител, Николай не веднъж успява да предотврати вражди и кръвопролития. Веднъж спасява трима мъже, които са осъдени несправедливо от местния управител Евстатий. Точно в момента на екзекуцията Николай Чудотворец изтръгва от ръцете на палача меча му. Никой не посмява да се противопостави на светия човек, а той отправя укорителни думи срещу Евстатий. Управителят се покайва за безчестието си и дори иска прошка от Николай.


Чудодейните му способности са всепризнати. Но чисто исторически ролята на Николай Мирликийски в съграждането на светата Църква остава неясно. В ранните години от живота му в Рим властват Диоклециан, а после и Максимиан. В западната част с идването на власт на Констанций Хлор гоненията са прекратени, но на изток нещата остават все така, чак до идването на Константин Велики начело на империята. В някои от животоописанията на светеца се говори, че по време на Никейския събор, където се кове символ веруюто на Христовата вяра, св. Николай „удря през лицето“ опонента си Арий – човекът, чийто последователи – арианите, по-късно ще бъдат признати за еретици. От друга страна обаче, липсват достоверни източници, в които да е записано, че епископ Николай Мирликийски е сред участниците в събора. И въпреки това, църквата подлага на съмнение, че св. Николай е бил съден пред църковен събор за постъпката си спрямо Ариан. Съществуват богословски анализи, които доказват, че свети Николай нарича Ариан „безумстващ богохулник“.



Светецът почива на 6 декември 343 година (или 345 година според други източници). Като епископ на Мира е погребан на територията на Ликия. В негова чест през V век император Теодосий Младши издига голяма катедрална църква. През XI век, след нахлуването на турците, местността е опустошена. Преданието твърди, че нашествениците обаче разграбват и разрушават не гробницата на светията, а друга, намираща се в съседство. През 1078 година, според църковните източници, свети Николай се явява в съня на свещеник и моли мощите му да бъдат пренесени в италианския град Бари. Свещеникът споделя със съгражданите си видението си от съня. Така търговци от Бари, на връщане от Антиохия се сдобиват с мощите на светията, които откарват в Италия. Година след пренасянето им в Бари започва строеж на храм, в който са положени светите мощи на Николай Чудотворец. И до днес те почиват в базиликата Свети Николай в Бари. Малка част от тях се съхраняват в археологическия музей в Анталия.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...