20 декември 2017 г.

Известният съвременен лингвист Ноам Чомски още в края на 50-те години на ХХ век изказва предположението, че способността ни да говорим произволен език е вродена (т.е. можем да овладеем всички езици). Според хипотеза му, последователността от думи в граматично вярно съставени фрази отговаря на някакви абстрактни структури, съществуващи в съзнанието ни, които ни позволяват да разпознаваме езиковите изрази, дори и ако те са абсолютно лишени от смисъл. Например: "Безцветните зелени мисли яростно спят."
Съществува обаче и противоположно обяснение. То се състои в това, че езикът се формира от постоянното сравняване на думите и тяхното място в изреченията – така се осъзнават граматичните структури. Тази хипотеза предполага, че представите ни как се изграждат фразите в езика, се развиват и зараждат на база на опита ни.

Невробиолози от Университета в Ню Йорк, Пекинския университет и Обществото “Макс Планк” решават по опитен път да изяснят, какво се случва в мозъка ни при усвояването на лингвистични единици. Участниците в експеримента слушат изречения на английски и китайски език (тоест, знаещите английски слушат на английски, знаещите китайски – китайски), като думите, словосъчетанията и изреченията са им поднасяни без интонация (без повишаване или понижаване на тона и т.н.) и в произволен ред. Например, участникът чува в случайна последователност нормални фрази от типа “Кафето прогонва съня”, някакви странни изречения като “Розовата кукла обижда момичето”, и просто набор от думи, които привидно съставят граматически правилно изречение, например “яйца желе розов да събудя”. Освен това, във всички случаи, думите във фразите се произнасят през еднакви интервали от време.

Целта на изследователите е да наблюдават как мозъкът разпознава различните нива на организация на езика (тоест, как отличава последователностите от думи в словосъчетанията, както и думите и словосъчетанията - от изреченията) без да разполага с информацията от интонационните “подсказвания”. Мозъчната активност на участващите в теста се следи с помощта на магнитна енцелография, която регистрира промените в магнитните полета, генерирани от невронните структури в мозъка. Едновременно се записва и електрокортикография, която измерва електрическата активност директно в кората на мозъчните полукълба (тази процедура е изпълнявана само с пациенти, на които се налага извършването на мозъчна операция).

В статия за списание Nature Neuroscience авторите съобщават, че са успели да определят точно мозъчните активности, свързани с думите, тяхното съчетаване и изреченията. Оказва се, че  и трите нива на организация на езика се анализират едновременно от  нервната система. Учените подчертават, че всичко това се случва без участието на интонацията или неравномерност в произнасянето на думите във времето, което може да даде някаква допълнителна информация за връзката помежду им.

Получените резултати от изследването потвърждават хипотезата на Ноам Чомски – езикът, който чуваме, се вмества в предварително подготвени в съзнанието ни за него "граматични клетки” и това е еднакво вярно относно толкова различаващи се един от друг езици като китайския и английския. (Да отбележим още веднъж, че не става дума за разпознаване на смисъла на думите, или за това, че някакво конкретно съчетание от звуци съответства на някакъв предмет или явление, а за граматичната съставляваща на езика).

Новите данни непременно ще бъдат подложени още много пъти на проверки и повторни проверки на проверките. Хипотезата за “вродената граматика” обаче, въпреки че е отдавна известна, все още е смятана от болшинството специалисти за “твърде оригинална”.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...