Кайзерова Германия първо сключва Бресткия мир със Съветския съюз. После подписва мирни договори с Украинската Народна република и Румъния, като с това на практика затваря Източния фронт. Това позволява на германците да насочат всичките си усилия на Запад, предприемайки последен отчаян натиск в опит да разгромят съюзническите сили.
Начинанието предварително е обречено на неуспех, защото след включването през 1917 година във войната на САЩ на страната на Антантата, балансът на силите е окончателно отместен във вреда на Германия.
И въпреки това, немските войски все още имат мощ, която им позволява да изнесат линията на фронта на 40-70 километра. Но не успяват нито да обкръжат, нито да нанесат значителни поражения на войските на съюзниците.
В края на септември 1918 година върховното германско командване донася на кайзер Вилхелм, че човешките сили и материалните ресурси за водене на военни действия са окончателно изчерпани. Ситуацията е крайно изострена и фронтът може всеки момент да рухне. Единственият изход от положението е започването на мирни преговори.
За основа на мирното споразумение немските военни предлагат да се вземе проектът за мирен договор, предложен от президента на САЩ Удроу Уилсън, известен като “14-те точки”.
На 3 октомври 1918 година привърженикът на военните действия, имперският канцлер граф Георг фон Хертлинг е сменен от принц Максимилиан Баденски, на когото е възложено да започне преговори за сключване на примирие.
Два дни по-късно са осъществени контакти между немската и американската страна. Но става ясно, че президентът Уилсън има намерение да изисква и абдикацията на кайзер Вилхелм. Такова условие категорично не устройва германската страна и за известно време преговорите са прекратени.
Въпреки тежкото положение, управляващата върхушка в Германия разчита все още да успее да изтъргува приемливи условия за мира. За да подобри позициите си по време на преговорите, командването на флота на кайзера замисля съвсем реална авантюра. На 24 октомври 1918 година немският адмирал Шеер подписва директива, според която на германския флот, намиращ се в открито море се заповядва да даде решаващо сражение на британския флот, подкрепян от американски сили.
От военна гледна точка подобен ход е абсолютно безнадежден и самоубийствен, защото силите на Антантата превъзхожда в пъти немските.
По същото време сред немските матроси се разрастват силни антивоенни настроения.
В нощта срещу 30 октомври 1918 година част от екипажите на линкорните “Тюрингия” и “Хелголанд” отказват да се подчинят на бойната заповед, защото да отиваш на смърт в момент, когато се водят мирни преговори, матросите смятат за безсмислено. Останалите верни на командирите матроси арестуват бунтовниците, които се оказват около хиляда човека, след което корабите се завръщат в базата си в пристанището на Кил.
Но в Кил сред моряците има още нови съмишленици на арестуваните. На 2-3 ноември в града се провеждат митинги и демонстрации, които прерастват в сблъсъци с правителствените сили. Опитът да се потуши въстанието завършва с неуспех. На 4 ноември на много от корабите на флота са издигнати червени знамена, а арестуваните моряци са освободени.
 |
| 8 ноември в гората край Компиен, щабният вагон на маршал Фердинанд Фош |
С това от една страна се ликвидира главната пречка за сключването на мир, а от друга, преговарящите страни са принудени да форсират процеса по договаряне на условията, защото съществуват опасения, че Германия може да поеме по пътя на руския сценарий от 1917 година.
Почти едновременно със събитията, разиграли се в Кил, на 5 ноември немската фронтова линия е пробита от американски войски. Започва повсеместно немско отстъпление, което на моменти много прилича на бягство.
Немската делегация пристига на 8 ноември в гората край Компиен, където се намира щабът на командващия френските войски маршал Фердинанд Фош. Положението на немците обаче е много неприятно. Трудно е да изискваш каквито и да е отстъпки, когато фронтът е пробит, а в страната мирише на революция.
Официално примирието е подписано в 5:10 часа в утрото на 11 ноември 1918 година. Това се случва в щабният железопътен вагон на маршал Фош. Същият вагон предстои да влезе в историята още веднъж – 22 години по-късно, през 1940 година, Адолф Хитлер принуждава френската делегация да подпише позорното примирие, с което Франция на практика капитулира пред немския блицкриг, в същият щабен вагон, в който немската нация е унизена през 1918 година.
 |
| Подписването на френската капитулация през 1940 година |
Според условията на примирието Германия се задължава да започне и завърши в 15-дневен срок изтеглянето на всички немски войски от френска територия, както и от Белгия, Люксембург и Елзас и Лотарингия. След това в 17-дневен срок трябва да евакуира немските войски от всички територии на запад от Рейн, а при мостовете на десния бряг на Рейн в градовете Майнц, Кобленц и Кьолн да се изтегли 30 км навътре, за да може отстъпената територия да премине под окупация на войски на съюзниците и САЩ.
Германия се задължава да се откаже от договорите със СССР и Румъния, както и да върне войските си на Изток до позициите, които заемат към 1 август 1914 година.
Германия трябва да предаде на победителите всичките си подводници и съвременни бойни кораби, а също и 5000 оръдия, 25 000 картечници, 3 000 гаубици и миномети, 1 700 самолета, 5 000 локомотива и 150 000 вагона
Окончателните условия за немската капитулация са подписани и влизат в сила със сключването през юни 1919 година на Версайския мирен договор.
Условията по договора са много тежки за претърпялата поражение Германия. Обложена е с изплащането на огромни репарации. Губи всичките си колониални владения. Част от исконните й територии също минават под окупация на съюзническите сили. Няма право да създава армия, надвишаваща 100 000 души и да разполага със съвременни оръжия.
За това, колко тежки са наложените на Германия репарации, красноречиво говори фактът, че последното плащане по тях е осъществено на 3 октомври 2010 година.
Условията на Версайския мирен договор се оказват за Германия не само тежки, но и унизителни. Горчивината е толкова голяма, че в обществото на победената и разорена страна възникват и намират добра почва за разрастване реваншистки настроения, които от своя страна водят до идването на власт на национал-социалистите начело с Адолф Хитлер.
Френският маршал Фердинанд Фош, в чийто щабен вагон е подписано примирието от Компиен, след като прочита текста на Версайския мирен договор отбелязва съвсем кратко: “Това не е мир, а примирие за 20 години”.
Мъдрият маршал се оказва прав, а прогнозата му се разминава само с 2 месеца.
В бойните действия по фронтовете на Първата световна война държавите, участвали в нея, губят 10 милиона души. Заедно с починалите заради причинените бедствия, глада и епидемиите, разразили се през това време, жертвите надхвърлят 20 милиона души.
Но дори и тези чудовищни жертви се оказват недостатъчни, човечеството да си извлече поуките. Две десетилетия по-късно цялата планета отново е обхваната от безумието на Втората световна война, която ще се окаже в пъти по-унищожителна.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар