12.11.16

На 5 септември 1977 година NASA изстрелва космическата сонда “Voyager 1”. Основните му задачи са да изследва двете най-големи планети в Слънчевата система – Юпитер и Сатурн, a след това да продължи с изследването на външните краища на системата.

Три години след старта, на 12 ноември 1980 година, “Voyager 1” достига до Сатурн и преминава на 124 000 километра от горните слоеве на атмосферата на втората по големина планета, обикаляща около нашето Слънце. Снимките, които изпраща апарата, са революционни.

На тях ясно се вижда, че около Сатурн има не 4, както се смята до тогава пръстена. Оказва се, че те са стотици. Различни по дебелина, усукани един с друг и взаимодействат помежду си по начин, по който учените до този момент не са приемали за възможен.

Снимките показват още, че в пръстените има “радиални спици”, които се преместват вътре в тях по посока на въртенето им.

През август 1981 година покрай планетата преминава сондата-близнак “Voyager 2”. Наблюденията от нея водят до откриването на нови три спътника на Сатурн, както и огромни бури, бушуващи в атмосферата му.

Двата апарата все още функционират. “Voyager 1” е най-отдалеченият обект, дело на човека. Към ноември 2015 година сондата се намира на 20,027 милиарда километра от Земята (133,1 АU) и се отдалечава от нас със скорост от около 13 км/сек. Все още не е точно установено, дали е достигнала границата на т.нар. хелиопауза – мястото, където силата на слънчевия вятър е по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ и което се смята за външна граница на Слънчевата система.

Според учените от NASA и двете сонди имат достатъчно ресурс за производство на необходимата им електроенергия, за да работят поне до 2020-2025 година.

0 коментара:

Публикуване на коментар