Съществуват няколко версии за откриването на светинята, но най-разпространената гласи, че Елена заминава за Йерусалим на преклонна възраст. Там тя дълго време разговаря с християни и юдеи за възможното място, където е заровен Кръста. Дълго време издирванията не дават резултат, докато Елена не се среща с възрастен евреин на име Юда. Той и разказва, че Кръстът е заровен там, където се намира капище на Венера.
Капището е разрушено, а под него е открит Гроб Господен, а съвсем наблизо и три заровени кръста. За да разберат на кой от трите е разпнат Христос, Патриарх Макарий Йерусалмиски един по един възлага кръстовете над покойник. Когато върху му положили Кръста Господен покойникът оживява и всички се убеждават, че са открили Животворящия кръст.
Император Константин заповядва на мястото в Йерусалим да се издигне храм в чест на Възнесението Господне, който да включва в себе си и Гробът Господен и предполагаемото място на Голгота. Строежът на храма отнема 10 години. Храмовият комплекс е от няколко сгради, разположени по класическа схема в посока Изток – Запад.
Кръгъл храм-мавзолей, наречен Анастасис (Възкресение на гръцки) отбелязва мястото, където се намира Гроб Господен. До него се намира базилика с олтар, разположен в посока към храма. Великата църква бележи мястото, на което е открит кръста Господен.
Храмовият комплекс е осветен тържествено на 13 септември 335 година в присъствието на св. Константин Велики и духовните лица, участващи в първия Тирски събор. В чест на това събитие Православната църква отбелязва празничното Обновление на храма Възкресение Христово в Йерусалим. На следващият ден, 14 септември се отбелязва празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден).
Всяка година в навечерието на Велик ден, в храма на Гроб Господен вярващите очакват слизането на Благодатния огън – неръкотворният пламък, който се запалва по мистериозен начин, отбелязвайки възкресението на Христос.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар