13.9.16

На 13 септември 1929 година британският бактериолог Александър Флеминг по време на заседание на Медицинския изследователски клуб в Лондонския университет за пръв път показва пред публика пеницилина. Лекарството, което е спасило милиони човешки животи – повече от който и да е друг лекарствен препарат – е плод на случайно откритие.

Откриването на антибиотика не е планирано и целенасочено. Флеминг просто изследвал реакцията на човешкия организъм спрямо инфекциозни заболявания. При това последната му грижа е хигиената в лабораторията му. Веднъж, заминавайки в отпуск, ученият оставя на работната си маса без да ги измие множество епруветки, колби и други лабораторни прибори.

Резултатът от небрежността му – обрасли с дебел слой плесен прибори след завръщането му. Завареният в лабораторията хаос доста обезкуражава Флеминг. Вместо да се заеме с измиването на приборите обаче, ученият взема една чаша на Петри* и я поставя под микроскопа си. Видяното го учудило. В лабораторния съд нямало и помен от културата стафилококи, която Флеминг наблюдавал. Пеницилиновата плесен успяла да унищожи всички стафилококи.

За да потвърди свойството на плесента да унищожава бактерии, ученият провежда серия от експерименти с животни. След като многократно се убеждава, че полученият от него препарат е безопасен за употреба, Флеминг решава да изпита действието му върху асистента си Стюарт Гредок. Приложеното лечение успява да излекува бактериалния синузит, от който асистентът на Флеминг страда от дълго време.

Александър Флеминг пък записва името си в историята, като човекът, създал антибиотиците.

-----------
* чаша на Петри - лабораторен съд за култивиране в лабораторни условия на колонии от микроорганизми. Има формата на плосък стъклен цилиндър, който се затваря с капак. Наречена е на името на използвалият я за пръв път в практиката немски бактериолог Юлиус Рихард Петри.

0 коментара:

Публикуване на коментар