В историята остава като последната голяма морска битка в античния свят. В Йонийско море, на входа на Амбракийския залив, край римската колония Акциум се срещат две римски флотилии – едната принадлежи на Октавиан Цезар, другата е от обединените сили на Марк Антоний и Клеопатра VII. Поредната гражданска война в Рим, която по-късно ще бъде наречена Последната война, започва година по-рано. Някогашните съюзници във втория триумвират намират повод да започнат още една гражданска война, взаимно обвинявайки се в убийства, коварство и желание за еднолична власт.
 |
| Октавиан Август |
Сенатът взема страната на Октавиан. Осигурява му нужните средства и подкрепа за набирането на войска. И за да не започва нова гражданска война, формално Октавиан обявява война не на Марк Антоний, а на Клеопатра. Но така или иначе населението на двете части на републиката полага клетви пред двама римски пълководци.
 |
| Сателитна снимка към Амбракийския залив и теснината край бившата римска колония Акциум |
В разрез със съветите, които му дават приближените, Марк Антоний решава да води морска битка. В утрото на 2 септември, след 4 дни на силно вълнение, вятърът утихва и флотата на Антоний, на която са натоварени 20 000 тежко въоръжени войници и 2 000 стрелци излиза от Амбракийския залив и се построява в две линии срещу флота на Марк Виспаний Агрипа. В първата линия са 170-те тежки кораба на римляните, втората линия е от 60-те кораба на Клеопатра. Октавиановият флот застава на дистанция около 1600 метра. До обяд никоя от страните не предприема действия. Октавиан не смее да атакува, заради тясното място, на което гъстият строй на корабите на Антоний е под защитата и на предварително изградените по околните брегове метателни съоръжения.
По обяд се появява вятър, който духа от сушата в посока десния фланг на флотата на Октавиан. Левият фланг на Антоний, командван от Гай Созий тръгва срещу противниковия флот и се увлича в преследването на оттеглящия се по-назад Марк Лурий. Корабите на Созий са по-многобройни, но нарушават бойния си строй и това дава възможност на по-малките, но по-маневрени съдове на Октавиан да атакуват по 3-4 наведнъж един от тежките бойни съдове.
Битката е в разгара си. В този момент, неподвижните до тогава кораби на египетската флота на Клеопатра, внезапно потеглят на югозапад и се врязва сред сражаващите се. Объркването е голямо. Пресичайки линията на битката, флотата на Клеопатра продължава на юг към Левкада. В оценката на случилото се историците не са на едно мнение. Според Плутарх египетската царица тръгва да бяга, като тази й маневра е подготвяна още в началото на битката, защото корабите й разполагат с платната си, за разлика от другите бойни съдове, които преди боя са освободени от всички ненужни тежести. Други историци смятат, че ходът е преднамерено предприет и според плана на Антоний и Клеопатра флотата е целяла да пробие през редовете на октавиановите кораби и да се отправи към Египет, където ги очакват 11 легиона в резерв.
Третата хипотеза гласи, че флотата на Антоний се оказва в положение, при което рискува да бъде обградена. Десният фланг кораби се предават, а виждайки случващото се Клеопатра се опитва да избяга, а Марк Антоний нарежда на оцелелите от флотата му съдове да я последват.
Антоний се измъква с флагмана на флотилията си – “Антониада”. Битката продължава чак до вечерта, докато всички оцелели от флотата му разбират, че предводителят им ги е изоставил. На следващия ден Октавиан предлага на командващия сухопътните сили на Марк Антоний - Публий Канидий Крас да се предаде, но получава отказа му. През следващите 7 дни воините на Антоний му остават верни, очаквайки завръщането му за сражение по суша. Едва когато Канидий Крас се отчайва от липсата на известия от водача си, бяга в лагера на Октавиан и се предава с водените от него 19 легиона и 12 хиляди конници.
 |
| Марк Антоний |
Историята на египетската царица, покорила сърцата на двама велики римляни, приключва със самоубийство. Клеопатра се затваря в гробницата си и праща на Антоний съобщение. Когато научава за това, Антоний се пробожда с меча си. Не умира веднага, затова моли да бъде отнесен при любовницата си и умира в ръцете на Клеопатра. Скоро след това царицата е отведена при Октавиан, където се опитва да измоли милост. Но бъдещият първи император на Рим има други планове, в които влиза и триумфалното му завръщане във Вечния град, а за Клеопатра е предвидена ролята на знатния владетел, победен от легионите на триумфатора. Съдбата й е предрешена – след триумфалното шествие пленените знатни особи биват удушавани – така повеляват традициите.
По някакъв начин Клеопатра успява да се измъкне от поставената й охрана и да сложи край на живота си на 12 август 30 г.пр.н.е.
Октавиан убива Цезарион – синът на Клеопатра от Гай Юлий Цезар. Убит е и Антил, по-големия син на Антоний. Останалите деца на Клеопатра и Антоний са предадени на Октавия – съпругата, която Марк Антоний оставя в Рим.
Октавиан се завръща в Рим и празнува тридневен триумф – първият ден за победата си в Илирия, вторият – за битката край Акциум, а третият – за превземането на Александрия.
Битката при Акциум става решаваща за развитието на Рим през следващите векове. Антоний се опитва да внесе в държавата елинистичната идея за царят-герой, живият бог на земята, новият Александър Македонски. Но връх вземат идеите на Октавиан за “републиканска монархия” – опирайки се на римските традиции и ценности, маскирана зад идеята за “възраждане на републиката” се появява едноличната власт на “първият сред гражданите”. Четири години след победата при Акциум, през 27 г.пр.н.е. Октавиан вече е притежател на неограничената власт в Рим и става първият император под името Август.
0 коментара:
Публикуване на коментар