Пожарът избухва малко след полунощ на 2 септември 1666 година, неделя. Огънят тръгва от пекарната на Томас Фаринор на Pudding Lane. Стандартната процедура за борба с огъня по онова време е да се разрушат околните сгради, за да не може да се разраства пожара. Но този път властите твърде дълго време не издават разпореждане да се пристъпи към рушене на сгради, което в комбинация с духащият постоянно вятър довежда до бързото разрастване на огъня.
Недокоснати остават само скъпарските райони в Лондон. Изпепелени са над 13 500 жилищни, търговски и стопански постройки. В пламъците изчезват 87 църкви, включително и катедралата “Св. Павел”. Почти всички правителствени сгради са унищожени.
Без покрив се оказват над 70 000 души. Ако ви се струва, че 70 000 са малко, трябва да споменем, че населението на Лондон по онова време наброява малко над 80 000 души.
Когато огънят утихва три дни по-късно, крал Чарлз II, страхувайки се от бунтове, нарежда на всички, останали без дом, да напуснат града.
Започват дискусии за възстановяването на града. Предложени са няколко проекта, сред които и абсолютно безумни, за застрояване на ново на столицата. Но в крайна сметка Лондон е построен отново по същия план, който е следвал и преди пожара.
Виновниците за подпалването са търсени дълго време. Подозирани са френски шпиони, саботьори, изпратени от Ватикана… Един от обвинените дори е обесен, макар че после се оказва, че изобщо не е виновен.
Единственото добро, което пожарът донася на Лондон е, че заради бедствието е спряна Голямата чумна епидемия, която вилнее из града и от почти година покосява лондончани.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар