9.9.17


Дори когато се занимаваме с абсолютно рутинна и привична за нас работа, мозъкът ни е в състояние да реагира на необичайна промяна в ситуацията. Например, ако вървим към дома си и пред нас видим дупка на пътя, която сутринта я е нямало, то едва ли ще паднем в ямата, освен ако не сме се зареяли много далеч в мечтите си. Тази ни способност да контролираме собствените си действия се проявява особено силно в ситуации, при които са възможни всякакви изненади и се изисква повишено внимание: например, шофьор, който спазва всички правила за уличното движение, въпреки това е длъжен да е готов да реагира, ако нещо в обстановката се промени рязко.

Обаче за самоконтрола се налага да “плащаме”. Оказва се, че той потиска вниманието и паметта. Психолози от Университета Дюк провеждат експеримент от два етапа. Първо на доброволците са показани снимки на 120 души, като при появата на мъжко лице изпитващият трябва да натисне специален бутон (друга група от доброволци изпълнява същата задача, но натискането на бутон е задължително при появата на женско лице). Вторият етап на експеримента се провежда няколко минути след края на първата задача. Изненадващо им е поставено условието да си спомнят какви лица са преминали пред погледа им при предишния тест и какви не. Идеята е да се провери паметта на доброволците.

Разбира се, оказва се, че никой не е запомнил всички лица, които е видял, но освен това се наблюдава и любопитна закономерност: по-зле в паметта са се запечатали онези снимки, за които при първия тест не се е налагало да натискат бутона. Тоест, прекъсването на дейността заради условната забрана, някак си е повлияло на вниманието и паметта.

Хипотезата намира потвърждение и с използването на магнитно-резонансна томография. Снимките, които по условие трябва да се пропуснат, карат в мозъка да се задейства особена инхибираща верига, която потиска ответната реакция и чието действие се разпространява върху участъка от мозъчната кора, отговорен за запомнянето. По аналогичен начин шофьор, който е принуден да извършва внезапни маневри на пътя, за да избегне катастрофа, едва ли ще запомни марката и цвета й – и подобна “невнимателност” се оказва оправдана на ниво неврофизиология.

Авторите на разработката предполагат, че в някои психоневрологични разстройства, като синдрома на дефицит на внимание, “грешната” работа на мозъка е обусловена от това, че прекъсващите, потискащи процесите невронни структури са с повишена активност. Ако се намери начин да им се въздейства, то е възможно да се постигне желаното концентриране на човек и той да може да се заеме с управлението на собственото си внимание.

0 коментара:

Публикуване на коментар