6.9.17

Изображенията разкриват невероятната гледка и удивителните процеси, които се случват в централната част на Млечния път. Снимките, които обхващат пространство от около 1000 светлинни години, са направени с помощта на данните, събрани в продължение на месеци от рентгеновия телескоп на ESA XMM-Newton, който обикаля на околоземна орбита.

Данните са обработени от астрономите в Института “Макс Планк” в Германия и са част от проекта за наблюдение и изследване на централната част на нашата галактика.

В центъра на изображението се вижда яркият регион, който представлява ядрото на Млечния път. Във видимият диапазон тази част не е достъпна за наблюдение, но в рентгеновия диапазон се разкрива цялото великолепие на случващото се в центъра на галактиката ни. Тази картина се дължи на два основни компонента. Първо, мощните звездни ветрове от младите и свръхновите звезди, които формират огромни облаци от междузвезден прах и газ. Втората причина за мощните рентгенови излъчвания в региона е супремасивната черна дупка – Sagittarius A* – която се намира в центъра на галактиката. 

С огромната си маса, достигаща няколко милиона пъти масата на Слънцето, Sagittarius A* създава мощни гравитационни вихри, които формират околното пространство. В процеса се излъчват огромни дози рентгенови лъчения, които на тази снимка са абсолютно “ярки”. Над и под черната дупка се виждат две огромни струпвания от газ, който черната дупка с гравитационните си сили изтласква навън.

На изображението, долу в дясно под Sagittarius A*, се вижда гигантски облак с издължена форма, съставен от горещ газ. Предполага се, че това формирование е следствие от избухването на няколко свръхнови. Съществуването на тази структура е известно отдавна, но сега се изяснява, че това представлява един цял облак, а не няколко, насложени един върху друг.

В останалите части на изображението се виждат множество други ярки региони – малки и по-големи. Всички те представляват рентгеновите излъчвания от двойни звездни системи, в които едната звезда вече е достигнала края на жизнения си цикъл и се е превърнала в неутронна звезда или черна дупка. Високата плътност на тези обекти води до това, че те изсмукват огромни количества вещество от звездата-компаньон. Процесът е придружен с излъчването на мощни лъчения в рентгеновия спектър, които загряват до свръх високи температури притегляната материя.

Второто изображение е съставено от данните за рентгеновите лъчения от тежки елементи, включително силиций, сяра и аргон. Източник за тези елементи са взривилите се свръхнови звезди. Изображението показва в по-големи детайли разположението на свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката и газовите структури.

Горе в центъра на изображението и долу в дясно се вижда оцветеното в червено излъчване от “топла плазма”. Предполага се, че тези плазмени формирования са се появили в резултат на раждането на нови звезди в центъра на Млечния път. Другата хипотеза за плазмата е, че тя е породена в далечното минало, когато Sagittarius A* е била много по-активна.

И не на  последно място, изображенията са просто красиви сами по себе си. Особено, когато си припомните, че зад всяка от “светлите” точки на снимките се крие по едно събитие, при което се отделят огромни количества енергия, в това число и под формата на рентгенови лъчения.

0 коментара:

Публикуване на коментар