1.9.16

На 1 септември 1939 година Германия напада Полша. Началото на най-големият в историята на човечеството военен конфликт е поставено. Започва Втората световна война.

Съвременните историци често наричат Полша “първата жертва на Втората световна война”. В същото време, в предвоенните години, Чърчил обрисува Полша с не много ласкави характеристики, смятайки я за “европейска хиена, разкъсана от хищници”: “Видяхме, как докато над тях грееше могъществото на Германия, те не се поколебаха да вземат своят дял при разграбването и разоряването на Чехословакия. В момент на криза обаче за посланиците на Англия и Франция вратите бяха затворени. Не ги допускаха даже до полския външен министър”.

И наистина, Полша, чиято независимост е възстановена след Първата световна война благодарение на Франция и Великобритания, след завръщането на сцената на Германия през 30-те години на ХХ век, се обръща към съюз с Третия райх. Пакт за ненападение между Германия и Полша, подобен на пакта “Молотов – Рибентроп” е подписан още през 1934 година.
А през 1938 година Полша заедно с Германия взема участие при фактическото разделяне на Чехословакия, последвало след “мюнхенския сговор”. На поляците е дадена областта Тешинска Силезия.

Полските политици, ориентирани към близки отношения с Берлин, разчитат в качеството на съюзници да се включат на страната на Германия в бъдещата война срещу СССР. Надеждата им е да получат своят дял от военните завоевания – териториите на Белорусия и Украйна.

Ръководството на Третия райх в програмните си документи не крият, че бъдещите им планове са свързани с окупация на съветски територии и нямат нищо против да имат Полша за сателит.

Обаче има проблем. Германия има сериозни териториални претенции към самата Полша. Става дума за т.нар. “данцигски” или “полския коридор”, разделил територията на Германия след края на Първата световна война. Основната територия на Третия райх губи сухопътна връзка с Източна Прусия. На територията на “данцингския коридор” е сформирано полското Поморско воеводство, а самият град Днциг получава статут на независим град под контрола на Лигата на нациите.

Строго погледнато претенциите на Германия върху Данциг (днешният Гданск в Полша) имат историческите си основания. Но когато немските дипломати ги излагат пред полската страна, Варшава ги отхвърля с възмущение.
В началото исканията на Хитлер са ограничени само до прекарването на шосейна връзка, но Полша решително отказва да прави каквито и да е отстъпки.

Берлин разбира, че няма да може да се договори с Варшава. И просто прехвърля доскорошният си съюзник на челно място в списъка с бъдещите цели за нападение.

В началото на 1939 година Полша се сеща за старите си приятели и бърза да получи гаранции от Франция и Великобритания срещу немската заплаха.
Във Варшава обаче недооценяват сериозността на проблемите си. Някои дори си мислят, че в случай на война полските кавалеристи лесно ще отблъснат армиите на Вермахта. По-трезвомислещите предполагат, че полската армия може да издържи на атаката, докато на запад й се притекат Франция и Великобритания.

Обаче нито в Париж, нито в Лондон имат намерение да се впускат във война заради Полща. Към лятото на 1939 година за тези настроения много добре знаят и в Берлин, и в Москва, която все още се опитва отчаяно да сключи антихитлеровски съюз с Франция и Великобритания.

Интересното е, че една от причините, които вкарват преговорите на Москва с Париж и Лондон в задънена улица, е именно позицията на Полша – просто сред полския политически елит антисъветските настроения вземат връх над простия инстинкт за самосъхранение.

В крайна сметка ръководството на Съветите, виждайки че е изправено пред заплахата от война с Германия в съвсем скоро време – при това война, в която СССР ще се окаже сам и не добре подготвен – решава, че ще действа на принципа “всеки за себе си”. Така се стига до 23 август 1939 година, когато е подписан съветско-германски пакт за ненападение, който осигурява на руснаците няколко години отсрочка.

Сталин не вижда никакви основания да съчувства на Полша. От разузнаването Йосиф Висарионович е наясно с намеренията на Варшава, в случай на нападение на Германия срещу СССР, да “напълни гуша” за сметка на Съветите.
Освен това самият Съветски съюз има признати от международната общественост териториални претенции спрямо Полша. През 20-те години на ХХ век границата между двете държави е определена по т.нар. “линия на Кързън”, но на практика Западна Белорусия и Западна Украйна, чиято принадлежност към Съветска Русия е безусловно признато, остават окупирани от полски войски.

Стратегическият план за война с Полша (Планът “Вайс”), предполага разгромът на полската армия да се осъществи за две седмици. Подготовката за осъществяването му приключва през юни 1939 година.
Освен главният план обаче, съществува и пропагандна стратегия. Няколко месеца преди началото на войната средствата за масова информация на Третия райх започват обработка на общественото мнение, подготвяйки нацията със съобщения за това, че етническите немци в Полша са подложени на гонения, а полските националисти осъществяват въоръжени провокации в пограничните райони.

Пропагандната кампания, която включва и инсценировката на нападения на полски подразделения срещу Германия, се провежда от специалните служби на Третия райх и носи кодовото наименование “Операция Химлер”.

Хитлер казва на своите началници, отговорни за операцията: “Давам ви пропаганден “casus belli”. Достоверността му е без значение. Никой няма да пита победителя, дали говори истината”.

Основната част на операция “Химлер” става специалната операция “Консерви”, която трябва да послужи за непосредствен повод за нахлуване в Полша.
Подготовката на операцията се ръководи от началника на Главното управление за имперска сигурност Райнхард Хайдрих. Според плана, преоблечени с полски военни униформи сътрудници на СС трябва да нападнат радиостанцията в района на немския град Глайвиц (днес полският Гливице) и да излъчат на полски език в ефир антигерманско възвание. Освен това други групи трябва да осъществят атака срещу лесничейство близо до границата с Полша и на граничен пункт на полско-немската граница. При напускане на мястото на диверсията есесовците трябва да оставят трупове, облечени в полски униформи. За тази роля са избрани пленници от концентрационни лагери, чиито трупове са доставени до мястото на провокацията, а след приключване на операцията просто са простреляни няколко пъти, за да се създаде впечатление, че са водени бойни действия.

Доставката на телата – “консервите” по немската терминология – е поверена на Хайнрих Мюлер. Ако се чудите от къде ви е познато това име, става дума за същият онзи Мюлер, който по-възрастното поколение помни от руския сериал “Седемнадесет мига от пролетта” и заема поста шеф на Гестапо - тайната държавна полиция в нацистка Германия.

В осъществяването на операцията са задействани над сто сътрудници на СС и СД, които задължително владеят полски език. На участниците в специалната група е строго забранено да влизат в контакт с немски структури на мястото на провокацията.

На 22 август 1939 година, т.е. ден преди подписването на пакта за ненападение между СССР и Германия, на Хитлер е доложено, че диверсионните групи са напълно готови за действие. На 23 август фюрерът издава заповед за провеждането й, определяйки началото да бъде в 4:30 часа сутринта на 26 август.

Но се появяват допълнителни усложнения. Неочаквано италианският съюзник дуче Бенито Мусолини отказва да подкрепи нахлуването. Великобритания потвърждава намерението си да окаже на Полша военна помощ в случай на нападение от страна на Германия. Освен това, благодарение на английската агентура в Берлин, плановете за подготвените провокации стават достояние за британското правителство.

Издадена е заповед диверсиите да бъдат отложени, но една от групите, неправилно тълкува кодовата фраза в кодираното съобщение, и все пак атакува набелязания митнически пункт. Пълният провал на операцията е предотвратен единствено благодарение на намесата на Хайнрих Мюлер.

Операцията не е отменена напълно, а е отложена за 31 август. Около 20:00 часа група под командването на щурмбанфюрера от СС Алфред Науйокс, преструвайки се на полски военни, нахлува в помещенията на радиостанцията в Глайвиц. Откриват хаотична стрелба, завързват служителите и ги заключват в мазите на сградата. След това от ефира на радиостанцията прозвучава пламенно антигерманско възвание и диверсантите бързо се скриват.
По това време групата на Мюлер доставя пред зданието труповете, облечени в полски униформи. По аналогичен сценарий се развиват събитията и на другите обекти за диверсия.

На следващия ден – 1 септември 1939 година – Адолф Хитлер се обръща към германския народ със съобщение, в което обвинява Полша в нападение на немска земя, а като доказателства посочва завземането на радиостанцията в Глайвиц.
В 4:45 часа сутринта на 1 септември хитлеровите войски, без официално обявяване на война, пристъпват към изпълнение на плана “Вайс” и нахлуват в Полша.

Ако се погледне критично, нито операция “Консерви”, нито операция “Химлер” са напълно успешни – изтичането на информация за подготовката на провокациите води до това, че никой в света не вярва за извършеното “нападение от поляците”. Обаче, както казва Хитлер, “никой няма да пита победителя, дали е говорил истината”.

Блицкригът е абсолютно успешен за Германия. Франция и Великобритания, въпреки обявяването на война на Германия на 3 септември, така и не пристъпват към решителни действия в помощ на Полша. Останала сама, полската армия отбива атаките около две седмици, след което организираните й действия са тотално разрушени.

Когато на 17 септември 1939 година частите на Червената армия навлизат в Западна Белорусия и Западна Украйна, вземайки контрола над териториите, източно от “линията Кързън”, правителството на Полша е напуснало страната. Държавата Полша де факто прекратява съществуването си.

Следствието ще се занимава със случилото се в Глайвиц едва шест години по-късно, когато останалите живи висши ръководители на Третия райх се изправят пред трибунала в Нюрнберг.
А на 1 септември 1939 година пожарът на Втората световна война е запален и започва да се разгаря…

0 коментара:

Публикуване на коментар