25 август 2019 г.

През месец юни 325 година император Константин Велики свиква в град Никея (намирал се е на мястото на днешния град Изник в Малоазиатската част на Турция) църковен събор. Задачата му е да определи категорично, на чия страна е правдата в спора между епископа на Александрия Александър и Арий, създателят на арианството, което отрича единосъщността на Христос, твърдейки, че той не е Бог, а първият и най-съвършен сред създадените от бога същества.

Съборът по-късно е признат за Първи Вселенски. По време на продължилите два месеца заседания, събралите се 318 висши духовници създават основната доктрина на Християнската църква. Догмите на християнството са разписани именно на Първия Никейски събор, който официално приключва на 25 август 325 година.

Не са се запазили писмени протоколи от заседанията на събора. Някои учени дори предполагат, че такива не са били водени изобщо. За решенията, приети на събора, има сведения в по-късни източници, в това число и сред протоколите от последващите Вселенски събори.
Основното, което постановяват отците на Първия Никейски събор:

- Осъждат арианството като ерес. Категорично постановяват единосъщието на Сина Божи и Неговото предвечно рождение.

- Съставят Символа на вярата. По време на събора са утвърдени първите седем пункта, в които накратко се определя същността на християнската вяра. По-късно са добавени още 5 пункта и така Веруюто добива завършеният вид, в който е един от стълбовете, крепящи християнската вяра.

- Четирите епископа – на Римската, Александрийската, Антиохската и Йерусалимската общини, получават върховенство над останалите. Властта им е поделена над различните географски области.

- Сред решенията е и вменяването на задължение архиереите лично да се грижат за система за оказване на помощ на бедните и болни граждани.



- Определя се времето за празнуване на Пасхата. Тук на пръв поглед всичко изглежда просто, но не е съвсем така. Постановено е, че Пасхата се празнува в първата неделя след настъпването на първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Но задължително след празнуването на еврейската Пасха. Великден се празнува след Страстната седмица, която започва в понеделника след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие, а Великден е в неделята на тази седмица.
По-късно се появява и проблемът с несъвършенството на Юлианския календар, който на всеки 128 години натрупва по един ден грешка. Така до времето, по което папа Григорий XIII установява новата календарна система, нещата съвсем се объркват, още повече, че през това време са се зародили много нови течения вътре в самата църква. Затова и в наши дни християните от различните конфесии – от католицизма, през протестантството, лютеранството и до православието, рядко празнуват Великден по едно и също време.



Паметта на 318-те духовници, участвали на Първия Никейски събор, с чиято дейност са определени догмите на църквата, се отбелязва на седмата неделя след Възкресение Христово.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...