24 август 2019 г.

През нощта срещу 24 август 1572 година, в навечерието на деня на св. Вартоломей, в Париж започва масово клане на хугенотите – френските протестанти. За организатор на това зверство по традиция се сочат майката на френския крал Шарл IX - Екатерина Медичи (подстрекавана от италианските си съветници Албер дьо Гонди и Людовико Гонзага) и Хенри дьо Гиз, херцог на Лотарингия, който е предводител и на многобройното и влиятелно движение – Католическа Лига. Кървавото събитие се случва шест дни след сватбата на крал Хенри IV Наварски и сестрата на Шарл IX Маргарита Валуа (същата, която описва Александър Дюма в романа "Кралица Марго"), по случай на която в католически Париж се събират голяма част от знатните и богати хугеноти.

Бракосъчетанието на лидера на хугенотите със сестрата на френския крал Шарл IX и дъщеря на Екатерина Медичи, трябва да се превърне в символ на мира между французите, привърженици на различните конфесии в Христовата вяра. Но на практика събитието се оказва най-удобният случай за Католическата лига да ликвидира много от политическите си противници и да нанесе сериозен удар по хугенотите.
Във френската столица се стичат стотици знатни протестанти, които съпровождат крал Хенри Наварски (който в последствие поставя началото на династията на Бурбоните) за брачната церемония. За да не се объркат през нощта, убийците нареждат на всички католици в Париж да носят на шапките си бели кръстове. Освен това хугенотите можело да бъдат разпознати по черните дрехи, а и предварително къщите им са белязани с кръстни знаци.

Но как се стига до тази кървава нощ? Реформацията започва да прониква във Франция през 20-те години на XVI век. Франция обаче разполага със силно централизирана власт и относителна независимост на църквата от Рим, което спомага в страната да се запази целостта на католицизма. Френските крале си извоюват от папата правото сами да определят кандидатите за висши църковни постове. Кралете се възползват малко тарикатски от тази си привилегия – не бързат да назначават нови хора на овакантени места в ръководството на църквата, като по този начин прибират доходите от данъци и поземлени ренти в своята хазна (във Франция църквата е най-големият притежател на земи).



Обаче като цяло населението на страната е доволна от промените, случили се през XV и XVI век и не усещат влошаване в положението си. В резултат на това са равнодушни към идеите на Реформацията, която бележи успехи в страни, където се случва обратното – положението на обикновения човек се влошава много, най-вече поради непосилните данъци, които трябва да плаща и на монарси, и на църквата.

В началото кралете не се противопоставят на разпространяването на протестантските идеи. Френският крал Франсоа I дори подкрепя протестантските князе в Германия, защото това е пряк удар по Хабсбургите. Но в самата Франция Реформацията не се радва на широка социална база. В защита на нейните идеи се обявяват някои от аристократите, придворните, представители на интелигенцията, и едрите търговци от зараждащата се буржоазия в големите градове. До 1530 година в Париж протестантите едва ли наброяват повече от 3-400 човека.

Ситуацията започва да се променя през 1534 година. Привърженикът на протестантството Маркур излиза с много резки критики, след арестите на няколко протестанти. Фактически обвинява папата и висшия клир в богохулство. От тук насетне френската кралска династия започва сближаване с римския папа, а под влияние на учението на Калвин във Франция все повече хора започват да симпатизират на протестантството. Идеите на калвинизма са особено добре приети от буржоазните прослойки – много им допада тезата за абсолютното предопределение на съдбата.
Протестантството набира мощ, едновременно с това и реакцията на короната срещу неговите привърженици се ожесточава. Но до 1572 година никога не се стига до широкомащабни конфликти.

В регионален план твърдина за хугенотите се превръща южна Франция. По тези земи ересите винаги покълват бързо и срещат благодатна почва за развитие (катарската ерес, довела до Албигойските войни – поредица от военни кампании за изтребване на катарите в областта Лангедок). Френският юг винаги се е ползвал с по-голяма автономия и засилването на централната власт винаги е било в ущърб на привилегиите на гражданите. Ла Рошел, Ним, Монтобан, Монпелие. До нощта на св. Вартоломей тези градове винаги са защитавали правата си и най-вече – правото на свобода от кралски гарнизони на тяхна територия. Има ли гарнизон, това означава пълно подчинение на града на централната власт, особено като стане дума за изплащането на постоянно нарастващите данъци.



До преди 24 август 1572 година градовете не предприемат открита конфронтация с кралската власт. Но Вартоломеевата нощ променя нещата и води до въстания по целия юг на Франция.

Сред първите жертви на кървавата разправа е Гаспар дьо Колини. Способен адмирал, деен участник във всички религиозни войни, който започва по това време все повече да влияе върху крал Шарл IX и да го убеждава да подпомогне протестантите във Фландрия в битката им срещу испанския крал Филип II. В изпращането на обединена войска от френски католици и хугеноти на помощ на протестантите във Фландрия, Колини вижда единствената възможност да се избегне гражданска война във Франция.

Но замисляната като “малка кървава” баня за отстраняване само на върхушката на политическите противници, излиза от контрол. Стихията на тълпата, подсилвана от ненавистта, която гражданите-католици таят срещу хугенотите, прераства в тотално клане.
В Париж не се живее леко. Данъците растат, цените на храните - също, липсват неща от първа необходимост, а в един момент се организира сватба с такава разточителна пищност, че простолюдието само търси повод, за да отприщи насъбралата се ненавист.
Покрай протестантите загиват и стотици “неутрални” граждани – престъпниците използват случая безнаказано да вършат тъмните си дела, длъжници се избавят от кредиторите си, съседи грабят съседите си…
Хенри IV Наварски и Хенри I Бурбон, принц дьо Конде, са настанени в Лувъра и успяват да се спасят само защото приемат да преминат на католическа страна.



Кървавата баня в Париж отприщва вълна от насилие и в други градове. И до днес се спори за броя на жертвите. Цифрите варират от 5 до 30 хиляди души. Из страната са избити още хиляди, а организаторите на погрома постигат главната си задача – клането в нощта срещу деня на св. Вартоломей става повратна точка в Религиозната война във Франция. Хугенотите са сразени. Стотици хиляди оцелели протестантски настроени французи бягат в съседните страни. Католицизма във Франция побеждава.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...