Роденият на 3 януари 1906 година Андрей Стаханов (такова е името му при раждането, по-късно е променено на Алексей) не мечтае нито за пари, нито за слава. В бедното му семейство основната грижа е за храната, затова и от малък Альоша Стаханов започва да се наема като селскостопански работник у по-заможните семейства в района. Завършва само трети клас и след това се отправя да търси щастието си в Донбас.
Физически е много добре подготвен и със здравето е добре. Това изиграва важна роля в последващата “кариера” на Стаханов.
До лятото на 1935 година нормата за една смяна в мините е 7,5 тона въглища на миньор. Въпросът, може ли добивът да се увеличи занимава мнозина, в това число и ръководните кадри в мината “Центральная-Ирмино”. Стаханов по това време е миньор с достатъчен опит. Забелязва, че просто трябва да се приложи метода на разделяне на работите между миньорите – докато той троши пластовете с въглища, грижещите се за укрепването на забоя извършват укрепителните работи, а водачите на коне трябва да извозват готовата продукция.
За тази му рационализаторска идея среща подкрепата на партийния организатор в мината Константин Петров. Инициативата му наистина обещава добри резултати и само трябва да се докаже на практика, за да бъдат убедени и висшестоящите органи.
Смяната започва по график. Стаханов не спира да работи с парния чук пълни 5:45 часа – толкова е продължителността на смята. Когато събират резултата от изкопаните от Стаханов и “екипа” му въглища се оказва, че са добили 102 тона. 14 пъти повече от нормата. Заработката им е 220 рубли.
Още в 6 часа сутринта на 31 август партийното ръководство на мината се събира на извънреден пленум. Решено е името на Стаханов да бъде вписано в почетната книга на мината, както и да му бъдат предоставени всички възможни битови блага – от нова квартира до билети за най-добрите театрални спектакли.
В същото време в мината “Центральная-Ирмино” рекордите продължават да се сипят. На 4 септември Мирон Дюканов за една смяна произвежда 115 тона въглища, а на 19 септември Алексей Стаханов направо тръшва всички в земята, добивайки колосалните 227 тона въглища.
Какво се случва после с големият работяга? Записва се и завършва московската Промишлена академия. Работи в Народния комисариат по въгледобива в СССР. През 1957 година се завръща в Донецка област, където работи на различни ръководни длъжности. Но вече е изпаднал в немилост. С идването на власт на Никита Хрушчов бившият “сталинистки” пример за трудов човек – Алексей Стаханов, е неудобна фигура. Но простоватият миньор не успява да усети от къде духат ветровете. Говори се, че по време на едно свое изказване новият Първи започва с думите “Аз, като миньор…”, на което Стаханов не се сдържал и се провикнал: “Ти пък какъв миньор си?”.
След връщането в Донецк Стаханов вече не е същия човек. Наред с понижението в работата, започват проблеми и в семейството му. Започва да пие и здравето му рязко се влошава.
Забравен от всички, и ако се сещат за него, то е предимно по повод на деня на миньора (който се празнува в Русия на 31 август). Последните няколко месеца от живота си прекарва в психиатрична болница. Почива на 5 ноември 1977 година на 71-годишна възраст.
На 15 февруари 1978 година с Указ на Президиума на Върховния съвет на Украинската ССР град Кадиевка, край който се намира мината, в която Стаханов установява своя рекорд, е преименуван. Твърди се, че град Стаханов е единственият в света, кръстен на името на обикновен работник.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар