Първият се ражда на 31 август 12 година и носи името Гай Юлий Цезар Август Германик, но в историята остава като Калигула. Прякорът си получава като съвсем малък. Баща му е славният пълководец Германик Юлий Цезар Клавдий и малкият Калигула постоянно живее сред легионите, предвождани от изтъкнатия му родител. Обували му войнишки ботуши, но изработени в миниатюрен вариант, затова и любимецът на всички войници получил прякора “ботушчето” (калигула).
Според историкът Светоний, любимата му фраза била Oderint, dum metuant – думи, изречени от цар Артей в едноименната трагедия на Луций Акций. Преводът им звучи като “Нека ме ненавиждат, важното е да се страхуват”. И вероятно това е доста добра характеристика за човека Калигула. Странностите му са не една и две: от “великата победа”, която записва срещу Нептун, като просто напердашил с камшик морските вълни, а след това събраните “трофеи от битката” – купища мидени черупки, до назначаването на любимия му кон Инцитат за сенатор и правото на четириногия сенатор да гласува преди чичо му Клавдий, когото също прави член на Сената, само за да му се подиграва.
Днес историците се питат, дали Калигула наистина е бил луд, или древните им колеги са го наклеветили по една или друга причина. Опитват се да оправдаят лудостта му с трудното детство, неразбирането и стресът от средата, в която израства.
Да се придържаме към общоприетото и да смятаме, че е бил луд. Обаче, сравнен с него, управлявалият Рим 140 години по-късно император Комод е направо “отличник” на лудите.
Синът на великия Марк Аврелий – Луций Елий Аврелий Комод, се ражда на 31 август 161 година. Прославя се като всичко друго, но не и с държавническите си дела. Голямата му тръпка са жените и гладиаторските боеве (сещате се за филма “Гладиатор”, нали?). В харема на император Комод има стотици жени и момченца. Любимото му забавление – ако се доверим на историците – да си играе на доктор, докато препарира живи хора. Твърди се, че в разврата е изпробвал абсолютно всичко.
Легенди се носят и за дебелашкото му чувство за хумор и тъпите му шегички, както и за страстта му да се преоблича като жена.
Но главното му забавление си остават гладиаторските битки, нищо че по закон е абсолютно забранено на арената да излизат хора, които не са със статут на роби. Запазили са се данни, според които натрупалият опит в битките с варварските племена император е участвал в 735 гладиаторски двубоя. През 190 година, две години преди да бъде убит, решил да преименува Рим на градът на Комод.
С държавните дела изобщо не се занимава. Поверил ги на свои роби-освобожденци, които се възползват максимално от незаинтересоваността на шефа си – корупцията и клиентелизмът достигат нечувани висоти.
Финалът и на двамата луди императори е еднакъв. Калигула е заклан от заговорници на път към театъра. Луций Комод е убит също след заговор. В навечерието на новата 193 година, на пир преди да встъпи в новия си консулски мандат, Комод е отровен от съпругата си. Но понеже отровата не успява да го убие, робът му на име Нарцис го удушава.
Смъртта на Комод слага край на относителната политическа стабилност в Римската империя и на епохата на управление на “петимата добри императори”.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар