Вселената умира. Астрофизици изчислиха с какви темпове старее мирозданието

За пръв път астрофизици правят точна оценка на скоростта, с която Вселената “гасне”, а данните, които са събрали и анализирали им дават право да прогнозират времето, когато мирозданието ще престане да съществува. Резултатите от изследването си учените представят по време на общото събрание на Международния астрономичен съюз, което се провежда в Хонолулу. Научната разработка е публикувана в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, а в много информационни агенции е разпространено кратко съобщение.

Според данните на астрофизиците, през последните 2,3 милиарда години интензивността, с която излъчват звездите, е намаляла два пъти. Астрофизиците смятат, че Вселената е преминала през максималната интензивност в излъчването (но засега не е ясно кога точно се е случило това), а след около 100 трилиона години ще изгаснат и последните звезди, които днес познаваме. Вселената ще премине в т.нар. “епоха на израждане”.

След като във Всемира изчезнат всички ярки звезди, ще останат само черни дупки, неутронни звезди, бели и кафяви джуджета, както и последните от оцелелите студени планети. След квадрилион години (1015) няма да има вече и планети, а след 10 квадрилиона неутронните звезди и джуджетата ще се слеят в невъобръзимо огромни и масивни черни дупки.
Като резултат от излъчването на Хокинг, тези масивни свръхчудовища ще прекратят своето съществуване след около 1099 години. Данните обаче не отчитат две важни компоненти. Първо, излъчването на Хокинг все още е само теоретично допускане, което не е намерило доказателството си, защото на науката не е известно, дали протоните имат време на полуразпад или са вечно съществуващи. Втората особеност, която не е отчетена, е възможността Вселената да бъде застигната от друг край – т.нар. Голям разрив.

За това, че Вселената постепенно старее и умира, науката е наясно още от 90-те години на ХХ век, но в новото изследване астрономите за пръв път успяват да изчислят с какви темпове се случва това. Изводите си учените базират на анализ от излъчването (в 21 различни честотни диапазона – от ултавиолетово до инфрачервено) на 220 000 галактики, разположени в близките до Земята 2 милиарда светлинни години.