За обикновения читател обаче ще е много трудно да разбере доводите на учените, дори ако трябва да бъдат “преведени” на обикновен език – няма как да се обяснят понятия от фундаменталната физика с доводи от типа на “календара на маите”.
В основата на разработката на физиците е залегнал т.нар. феномен на космологичния вискозитет. Става дума не за обикновения вискозитет, присъщ на различни вещи от бита, а за неговия особен космологичен вид, който описва това, доколко един газ или течност се противопоставят на свиване или разтегляне.
Смята се, че ако сгъстена течност бъде ускорена до близки до светлинната скорости, то при определени условия част от нея може да се движи по-бързо от светлината, което от гледна точка на съвременната физика е недопустимо.
До този момент учените, занимаващи се с моделиране на бъдещето на Вселената, предпочитаха да игнорират този феномен, обявявайки го за несъществен.
В новото изследване обаче са използвани всички формули за вискозитета, които позволяват да се погледне по нов начин към бъдещето на Вселената.
От новата разработка следва, че космологичният вискозитет помага на т.нар. “тъмна енергия” (чието съществуване беше доказано относително неотдавна), да ускорява разширяването на Вселената.
В зависимост от това, как “тъмната енергия” реагира на процеса на разширяване, са генерирани два модела за бъдещето на Вселената – Големия хладилник и Големия разрив. В първия случай става дума за постепенно прекратяване на образуването на нови звезди и разпадането на галактиките в резултат на понижаване на плътността на междугалактичната среда.
Сценарият за Големия разрив обещава далеч по-катастрофален развой на събитията. Учените са приели именно тази последователност като по-вероятно, точно на базата на данните от новото изследване. И ето какво предвижда Големия разрив – пълно унищожаване на материята на Вселената, чак до ниво изчезване на атомите и елементарните частици.
Физиците твърдят, че условният зрител – разбира се, ако такъв оцелее за да види края на мирозданието – ще види разпадането на материята до мащабите, при които са приложими съвременните закони на физиката на елементарните частици.
След 22 милиарда години ще настане времето, когато атомите на Вселената ще “загинат”, а всички галактики, планети, звезди и прочие обекти ще са изчезнали дори още по-рано.
Изводите от това изследване ще бъдат проверени и с помощта на моделиране на Вселената от суперкомпютри.
И понеже до времето на “трагичния край на Вселената” все още има малко време, учените са решили по-концентрирано да се заемат с изучаването на същността и свойствата на “тъмната материя”.
Основната съвременна космологична теория гласи, че Вселената е възникнала преди около 13,7 милиарда години в резултат на събитие, което наричаме Големия взрив. След излизането от състоянието на сингулярност Вселената постоянно се разширява и охлажда.
Съществуват много различни теории за бъдещето на Всемира, които се опират на средната плътност на веществата. Ако плътността не превишава някаква критична стойност, Вселената ще се разширява вечно, ако плътността й надвишава критичната, то процесът на разширяване все някога ще спре и ще започне обратно свиване, връщайки се чак до началното състояние на сигулярност.
Новото изследване не предрича свиване за Вселената, но също й обещава “неприятен” край.
Известният писател на фантастика Айзък Азимов през 1979 година разделя сценариите за гибелта на човечеството на пет вида. Според Азимов, загиването на Вселената се отнася към катастрофите от първи вид. А катастрофите от пети вид са далеч по-реални като заплаха и вероятност за осъществяване. Сред този тип катаклизми са пренаселването на Земята и изтощаване на ресурсите й, унищожаването на човечеството заради войни или инфекциозни заболявания… Човечеството няма да доживее до края на Вселената и поради много по-прозаична причина – еволюцията и загиването на родната ни звезда – Слънцето – катастрофа, която Азимов определя от втори тип.
В момента нашето Слънце се намира около средата на своя “жизнен път”. Възрастта му се оценява на около 4,57–4,59 милиарда години. Учените предполагат, че животът му е с продължителност 10-12 милиарда години. Според астрофиците след само още някакви си 1,1 милиарда години Слънцето ще започне да се променя драстично, което ще се окаже пагубно за Земята. Впоследствие, когато Слънцето ще се превърне в “червен гигант”, разширяването му ще доведе до това, че всички вътрешни планети ще бъдат погълнати и изгорени в недрата му. Някои разчети дават на Земята шанс да избегне поглъщането, но тогава планетата ще се превърне в нещо подобно на сегашният Меркурий и всичко живо – познато ни в днешния му вариант – просто ще изчезне в адската жега.
Във всички случаи обаче, тези процеси, както и превръщането на Слънцето в бяло джудже с планетарна мъглявина, ще е завършило милиарди години преди да настъпо времето за Големия разрив.
0 коментара:
Публикуване на коментар