1.7.15

Микроглиални клетки
Физиологично мъжките и женските индивиди се различават доста повече, отколкото е прието да се смята, или поне така стоят нещата при мишките. Изследователи от Университета Макгил и Университета в Торонто са открили, че при женските и мъжките мишки възникването на сигналите за болка започва в различни клетки.

Болката ни казва, че нещо с нас не е наред, а причина за болката може да е някакво заболяване, инфекция, възпаление. Затова няма нищо чудно, че имунната система участва в генерирането на усещанията за болка. В нервната ни система обаче липсват имунни клетки (макар че тук може да се припомни скорошното съобщение за това, че в мозъка са открити елементи на лимфната система, по които се движат имунните клетки). В мозъка ни обаче има набор от спомагателни клетки, наричани глиея, която от своя страна се дели на макроглиея и микроглиея. Функциите, които изпълняват и двата типа са най-различни, но точно микроглиалните клетки до голяма степен приличат на имунните макрофаги: могат да прихващат и обездвижват подозрителни частици от околната среда.

През 2011 година Джефри Могил  и негови сътрудници откриват, че микроглиалните клетки имат тол-подобен рецептор 4. Това са рецептори, характерни за имунните клетки и играят важна роля за вродения имунитет, като първи реагират при появата на молекули и части от клетки на микроорганизми. Например, тол-подобният рецептор 4 разпознава липополизахаридната клетъчна стена на бактериите, след което от имунната клетка се изработва система от сигнали, стартираща ответната реакция на заразата, в която реакция се включва и възпалителния процес. Същият рецептор, открит и в микроглиалните клетки, участва при формиране на сигнал за болка, но само при самците, не и при женските. Учените се опитват с три различни препарата да “изключат” тези клетки, и тогава да предизвикат невралгична болка, но се оказва, че я усещат само индивидите от мъжки пол. Резултатите са същите и при мишки от други лабораторни линии. Възниква логичният въпрос, какъв е механизмът на възникване на усещане за болка при самките?

Оказва се, че при женските са задействани не микроглиалните, а истинските имунни клетки. Макар вече да споменахме, че имунитета е “без вход” в нервната система, през последните години все по-често в нея биват откривани В- и Т-клетки (което не значи, че по-рано ги е нямало там, а че просто едва сега имаме технологията да ги “видим” на това място). Джефри Могил и колегите му изказват предположението, че именно те са в основата на болката при самките. Действително, когато самките биват лишавани от В- и Т-лимфоцити, циркулиращи в нервната система, за задействане на усещанията на болка се активират микроглиалните клетки, т.е. стартира “мъжката” версия на процеса. Обаче, веднага след въвеждането обратно на обикновените имунни клетки, микроглиалните се “изключват” и пак усещанията за болка се формират “по женския” начин. Вероятно тези разлики са заради тестостерона, който при самците е повече, но дали това е правилното обяснение, ще покажат следващи изследвания.
Имунните клетки не само защитават организма, но участват и във формирането на усещането за болка
Трябва да се подчертае, че не става дума за болката изобщо, а за някои нейни “вътрешни” разновидности, като например онази, която възниква при множествена склероза. Засега не е изяснено и дали подобна разлика в механизма на възникване на болка се наблюдава и при други животни. В бъдеще авторите на изследването ще проверят данните си в изследване с други видове животни, в това число и с примати. Но дори и наличните до момента резултати карат специалистите да се замислят за това, как като цяло се извършват медико-биологичните експерименти – защото в много лаборатории, заради различни причини, предпочитат да използват в експерименти мишки само от един пол. Може ли да се смята, че изводите от такива изследвания до известна степен се оказват “изкривени” заради “еднополовия” подход?

От друга страна, по думите на Брадли Тейлър от Университета в Кентъки, ако се започне проверката на всички физиологични, биохимични и т.н. параметри за наличие на разлика при двата пола, то и времето, и стойността на научните разработки неимоверно ще нараснат. А не е ясно, дали си струва да се приема, че подобни разлики има навсякъде, или че те може да са значими. Очевидно следва първо да се вземе решение, дали действително в някакъв аспект самците се различават от самките, и едва тогава да се извършват нови изследвания, отчитайки и такъв евентуален резултат.

В случая с усещанията за болка, очевидно има разлика. През 2012 година в Journal of Pain излиза статия, в която се казва, че жените усещат болката по-силно, отколкото мъжете. В интерес на истината, изследването е статистическо, затова и в него нищо не посочва причините и механизмите за възникването на такава разлика. Знае се, че 70% от пациентите с хронични болки са жени. Но парадоксалното е, че голямата част от експериментите на тема хронични болки, са извършвани със самци – просто, защото всички учени смятат, че периодичните промени в хормоналните нива при женските могат да доведат до подвеждащи резултати и в крайна сметка – да не научим нищо за болката “в чист вид”. Миналата година в списание Neuroscience & Biobehavioral Reviews беше публикувана разработка, в която са анализирани редица изследвания, извършени както със самци, така и със самки, и крайният извод е следния: влиянието на менструалния цикъл всъщност е много преувеличено – не се наблюдава сериозна разлика между самците и самките в получените резултати.

Що се касае до практическите последици на ниво лекарствени препарати, то не следва да се смята, че съвременните болкоуспокояващи са предназначени само за мъже, или само за жени. Първо, никой не е провеждал задълбочено изследване как стоят нещата при хората в това отношение. Врото, голяма част от препаратите действа на невронните механизми за предаване на болката, а всичко за което се говори по-горе, се отнася до онзи стадий, когато усещанията за болка все още само се зараждат от взаимодействието на имунните и нервните клетки. Но, ако при човек се случва същото, както и при мишките, и ако в бъдеще медиците насочат усилията си към лекуване на хроничните болки на ниво имунно-нервна реакция, то тогава междуполовите различия ще трябва непременно да бъдат взети под внимание.


0 коментара:

Публикуване на коментар